Изкуство, родено от революцията

"Щурм на Зимния дворец", Павел Соколов-Скаля (1889–1961).

"Щурм на Зимния дворец", Павел Соколов-Скаля (1889–1961).

Ullstein Bild / Vostock Photo
Руското общество и до днес няма еднозначна оценка на революционните събития от 1917 година. В очакване на 100-годишнината от събитията в медиите все по-често се срещат дискусии за това какво в действителност е донесла революцията на Русия и света.

Октомврийската революция преобръща не само политическата, но и художествената система в Русия. На утопията на авангарда за няколко години е даден живот. Демократизацията на образователната система, изложбената и музейната дейност достигат небивало ниво. Много западни художници са смаяни от събитията в Русия и в продължение на много години са очаровани от идеите на революцията.  

Революционни реформи се провеждат на всички нива. Художественото образование става максимално демократично и преди всичко безплатно. Бившата Художествена академия в Петербург е преименувана в Свободни ателиета. Художниците излагат картините си направо на улицата, а в семинарите може да участва всеки минувач. Казимир Малевич основава във Витебск "Уновис" (Утвърдители на новото изкуство) – обединение, в което се формира цяло поколение супрематисти. Тук радикално се отменя авторството – студентите излагат картините си неподписани, включително и самият Малевич – и това се случва през 20-те години на миналия век!

Левите художници започват активно да си сътрудничат с държавата. Малевич, Кандински, Татлин, Родченко работят в Отдела за изобразително изкуство на Народния комисариат на просветата (Наркомпрос). Авангардът е избран от властта за нов художествен език на революцията, радикално различаващ се от традиционното "буржоазно" изкуство. Първата годишнина от революцията оформя художникът Натан Алтман, който опакова Ермитажа в алено платнище и украсява Александрийския стълб със супрематични форми.  

Създадени са художествени институции, разработващи теорията на новото изкуство. Отделът за изобразително изкуство в Народния комисариат на просветата предлага да всички авангардисти се обединят в Интернационал. През 1921 г. в Института за художествена култура живописта е призната за буржоазно изкуство. Оттогава истинският художник трябвало да насочи майсторството си към създаването на предмети.

Влиянието на Октомврийските революционни идеи се разпространява в целия свят – не само в Европа, но дори и в Латинска Америка. И често тези идеи намират плодотворна почва. По времето, когато е извършена революцията в Русия, мексиканците вече седем години се сражават за демократична конституция и национализация на земята. Художниците Алфаро Сикейрос и Хосе Ороско лично участват в революционните събития в страната си и затова събитията в Русия са посрещнати от тях с огромна симпатия. Мексиканците разработват ново "народно" изкуство, вдъхновено от идеите на социализма. "Всичко онова, което беше преживяно от нас и направено в изкуството, е изключително важно, но това е едва началото на великия път към щастието на човечеството, първата стъпка към което правят Ленин, Великата Октомврийска революция", пише Сикейрос в автобиографията си.

През 1927-1928 г. в СССР работи Диего Ривера. Тук той става един от основателите на обединението "Октомври", където си сътрудничи с художниците Дейнека, Моор, архитектите братя Веснини, кинорежисьора Айзенщайн. Връщайки се в Мексико, той се заема със своя опус магнум – стенописите на Националния дворец в град Мексико, представляващи многовековната история на Мексико. Но най-скандалното признание в любов към руската революция Ривера прави в стенописа на Рокфелеровия център в Ню Йорк, изобразявайки Ленин в центъра на композиция с работници. Скоро след това той е унищожен от поръчителя.

Левите идеи са близки и на френските сюрреалисти, но те предлагат да се започне революция от собственото съзнание. За основен инструмент на освобождението те смятат изкуството, макар да се възхищават на идеята за световна революция. "Бяхме заслепени от триумфа на Руската революция и създаването на държава на работниците повлече след себе си големи промени в нашите възгледи", пише Анри Бретон в своя статия от 1952 година. Завладени от новата утопия, сюрреалистите излизат с декларацията "Революция преди всичко и завинаги", призовавайки към пълен обществен преврат. А през януари 1927 г. петимата сюрреалисти Бретон, Арагон, Елюар, Юник и Пере влизат в комунистическата партия.

Обществото на равни възможности е приветствано и в немския Баухаус, където много преподаватели споделят крайни леви политически възгледи. Свежи новини от Русия в Германия донасят Василий Кандински и Ел Лисицки, които напускат Русия през 1921 година. Кандински оглавява работилница за живопис и фреска, а благодарение на Лисицки в Германия научават за супрематичните композиции на Казимир Малевич.

Художниците и архитектите от Баухаус, също както и колегите им от ВХУТЕМАС (Висши художествено-технически работилници) вярват, че новото изкуство ще помогне да се създаде щастливо бъдеще за цялото човечество. Оттам се заражда интересът към строителството на масовия модел жилища. Вторият ректор на Баухаус Ханес Майер пристига в СССР с учениците си, оглавявайки архитектурно бюро, създадено за разработване на генерални планове за развитие на новите градове. В концепцията на Майер, която той по-късно нарича "Нова теория на строителството", основна роля се дава на въпросите на функцията и организацията на градското пространство. В типовите микрорайони предварително е добре обмислено къде да се живее, учи, разговаря с приятели, спортува. Частично по плана на Майер е застроен Биробиджан. Но Майер и колегите му не издържат да работят дълго в задушаващата атмосфера на 30-те години. През 1937 г. той напуска СССР. Идеите му обаче още дълго се възприемат като перспективен път за развитието на съвременните градове и дори оказват влияние върху европейското следвоенно строителство.

Разочаровани от революционните събития в Русия са и сюрреалистите. Изгнанието на Троцки посява семето на съмнението в ценностите на революцията. Сюрреалистите са озадачени от развитието на съветската държава, все повече придобиваща тоталитарни черти. Влизайки в сблъсък с френската компартия, Бретон напуска редиците на комунистите през 1933 година. Впоследствие, оказвайки се в Мексико, той влиза в контакт с Лев Троцки и художника Диего Ривера, пуснал манифеста "За независимо революционно изкуство". В него се отстоява режимът на анархистка интелектуална свобода без ограничения. Революцията, както смята Бретон, в никакъв случай не трябвало да води до общество, "където всички хора, като в Русия, биха били равни в робството си".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.