Древна традиция и технологии: речник на църковнославянския език в Русия

Минея, 1793 г.

Минея, 1793 г.

архив
В Русия излезе от печат том първи на "Голям речник на църковнославянския език на Новото време". Това е първият опит за академично описание на езика, на който в момента се извършва богослужението в руската и някои православни славянски църкви. Учените и редакторите на новия речник д-р Александър Кравецки и д-р Александра Плетнева написаха статия за издание "Комерсант", в която разказват защо е необходимо да се опише църковнославянският език и защо сега това може да се направи много по-лесно, отколкото преди. "Руски дневник" ви представя основните моменти от тази статия.

В статията си "Съвременен прочит на много стари думи" филолозите Кравецки и Плетньова от Института за руски език "В. В. Виноградов" при Руската академия на науките (РАН) пишат, че на изследователите на съвременния богослужебен език постоянно им се налага да се оправдават и да обясняват какво представлява този странен език и защо си струва да се изучава. Навремето църковнославянският се оказал извън пределите на сферата на културата и интересите на изследователите.

Един от родителите на съвременния руски език

Авторите на статията напомнят, че славистиката се занимава с изучаването или на съвременните езици, или на най-древните периоди в историята на славянските езици. Така се е стекло исторически. Старославянският, езикът на най-древните преводи, направени от Кирил и Методий през 9 в., се изучава от слависти и русисти. В процеса на обучението си след това те учат и древноруски език. Но, оплакват се учените Кравецки и Плетньова, обръщайки се към 18 в., славистите изведнъж забравят какво е било преди това и говорят за възникналия нов руски литературен език, за който са водели дискусии Ломоносов, Тредиаковски, Сумароков, Карамзин и Шишко. "А след като Пушкин създава образцови текстове на този език, новият език започва да се възприема като даденост, която винаги е съществувала", заключават авторите.

Историята на руския литературен език в този случай изглежда така: в резултат на приемането на християнството книгите, преведени от Кирил и Методий и техните последователи, се появяват в Русия, където се преписват и редактират. След това църковнославянската писменост добива широко разпространение, но в началото на 18 в. някъде "изчезва". На нейно място възниква нов литературен език с нова литература. Авторите подчертават, че тази опростена схема е залегнала в основите на повечето исторически очерци за руския език, и твърдят, че в действителност всичко е много по-сложно.

"Новият литературен език е съществувал съвместно с църковнославянското богослужение, а в течение на дълъг период от време за селяните и еснафите църковнославянският си оставал и езикът на началното образование. Освен това църковнославянският е оказал много силно влияние върху руския литературен език", пишат Кравецки и Плетньова.

Струва си да се напомни, че известната теория за трите стила на вече споменатия Ломоносов е изложена в статия, озаглавена "Предисловие за ползата от църковните книги в руския език". В нея се разкрива безпрецедентната роля, която църковнославянската писменост играе при формирането на руския литературен език. По същество църковнославянският език е фундаментът, върху който се развива съвременният руски език, като фактически осигурява непрекъснатост на хилядолетната писмена традиция в Рус. В съвременния руски език съществуват толкова много църковнославянски елементи, особено в лексиката (често срещани и обикновени думи като праздник, среда, одежда, общий, награда, время, воздух, вещь, враг и много други са с църковнославянски произход), че позволяват на русистите да говорят за мощен южнославянски пласт в генезиса на руския език и дори да го определят като източнославянски-южнославянски език. Именно фактът, че руският език органично е вплел в себе си многовековната църковнославянска писмена традиция, принципно го отличава от украинския и белоруския литературни езици, кодифицирани през 19 в. на базата на местните диалекти в историческите земи на Белорусия и Малорусия.

Независимо от очевидното влияние върху руския, през 18-20 вв. църковнославянският език като че ли излиза извън полезрението на изследователите. На него са написани стотици нови текстове (на първо място църковни служби, акатисти, песнопения), но учените виждат в него само развален вариант на старославянския език, пишат Кравецки и Плетньова, независимо че руският клон на църковнославянския, вдъхвайки живот на руския литературен език, на който през 19 и 20 вв. са написани шедьоври на световната литература, продължава да функционира и да се развива.

Новите технологии за изучаване на църковнославянски

Изследователите обръщат внимание на църковнославянския едва в края на 20 в. Кравецки и Плетнева са на мнение, че това си има своите плюсове. Първо, традицията не е оказвала натиск върху учените и за тях е по-лесно да се обърнат към съвременните методи. Второ, изследванията започват в епохата на внедряване на компютърни технологии, затова лингвистите още от самото начало започват работа с масиви дигитализирани текстове.

Появяват се ентусиасти, които създават база за компютърна обработка на църковнославянски текстове (от 2000 г. те са обединени в "Съобщество за славянска типографика"). Създава се специална кодировка за работа с подобни текстове. Дигитализирани са и всички книги, използвани в съвременната богуслужебна практика.

Когато става дума за важността на тези нови технологии в изучаването на църковнославянски език, авторите на статията подчертават, че в епохата преди компютъризацията съставянето на речник е предшествано от огромна по обем многогодишна работа по съставянето на картотека.

"Картотеката на голям речник представлява десетки каталожни шкафове с картончета, на които за всяка дума са изписани множество примери. Съпоставяйки тези примери, съставителите на речника определят за всяка дума основните значения и ги описват", пишат Кравецки и Плетньова. "Използването на дигитализирани текстове позволява трудоемката подготовка на картотека да отпадне и необходимите примери да се извличат с помощта на специални програми – конкордансери. По този начин съставителят на речника с едно натискане на копчето получава на екрана всички необходими примери".

Интересно: взаимодействието на двата езика

"Големият речник на църковнославянския език на Новото време", пишат авторите на статията и редактори на този речник, описва лексиката на книгите, с които се извършва богослужение в руската и някои други православни църкви. При съставянето на речника авторите си задават въпроса: струва ли си в двуезичния църковнославянско-руски речник да се включват тези думи, които съществуват и в руския език? И стигат до извода, че това е необходимо, тъй като познаването на някои думи може да бъде илюзорно (например в църковнославянския гнати означава "да се следва нещо", а в руския означава "да гониш нещо от себе си"). Например църковнославянската дума безкнижный означава "необразован, неграмотен, който не знае да чете", безбедный – "безопасен, благополучен", безвозрастный – "новороден", негоден – "не навреме" и т.н. При това, руският език подсказва макар и близко, но различно значение.

Трябва да се отбележи, че през целия 19 в. редакторите на богослужебните книги полагат усилия да се намали броят именно на тези "фалшиви приятели на преводача". В частност от църковнославянските книги се премахват думите, които рускоговорящият човек възприема като неблагозвучни или неприлични. Това са думи като воня, която в църковнославянския език означава "миризма, благовоние", поносный ("достоен да бъде хулен, съден"), изблевати ("да изплюваш, повърнеш") и други. "И в съвременните богослужебни книги такива думи се срещат по-рядко, отколкото в старопечатните", отбелязват изследователите.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.