Защо Sotheby's организира десант на милионери в СССР

През юли 1988 г. "Сотбис" организира първия си и последен аукцион в Русия, тогава все още СССР. Днес този търг се определя като исторически жалон в отварянето на съвременното руско изкуство към Запада. След него на световната арт-сцена излизат художници като Иля Кабаков, Ирина Нахова, Гриша Брускин, Иван Чуйков и много други. 19 години по-късно аукционната къща отваря свой офис в Москва, а за последните 10 години руските колекционери са похарчили на търгове на аукционната къща над $2,8 милиарда.

За първи път са определени цени на съвременно руско изкуство

"Сотбис" организира паметния търг през 1988 г., но на компанията са ѝ нужни необходими почти още 20 години, за да открие офис в Москва. Защо?

Ирина Степанова: Да започнем с това, че търгът през 1988 г. бе невероятно смел експеримент със съвременния руски, тогава все още съветски, пазар на съвременното изкуство и по същество негова отправна точка. За творбите на мнозина художници, които сега процъфтяват и чиито работи са част от световните музейни колекции и се продават много скъпо, на този търг за първи път бяха определени цени. За "Сотбис" това също бе чиста проба експеримент: не знаехме в какъв свят влизаме и какво ще открием там за себе си. Така действително може да се каже, че този търг бе отправна точка. Първият и засега единственият търг, организиран от нас в Русия.

От началото на новия век все повече и повече руски колекционери започнаха да участват в търгове по целия свят и констатирахме, че в Русия има недостиг на своевременна информация за търговете, че не познаваме нашите колекционери, не знаем от какво се вълнуват, какви са интересите им и в кои категории биха искали да се развиват. Именно поради това откриването на офиса стана през 2007 г., когато разбрахме, че се задава бум и пикът на интерес у руснаците приближава.

А защо не се организираха повече търгове в Русия?

И.С.: Организирането на аукцион е много скъп процес и търговете през 1988 г. в Москва са били по-скоро изключение. Не предполагахме, че в Русия редовно ще се организират аукциони. Към 2007 г. ситуацията на световния пазар се промени коренно: Ню Йорк и Лондон станаха център на аукционния живот, така че открихме свое представителство в Москва. Разбира се, бихме искали да повторим успеха от онзи съветски аукцион в Русия и вероятно някога това ще се случи.

Куфари с пари

Първият търг на Sotheby’s в Русия през 1988 г. / Прес снимка

Известни са много истории за руснаци в края на 1990-те години, пристигали с куфари с пари в брой в Лондон с искане да им бъдат продадени творби срещу "кеш". Дали откриването на офиса в Москва е свързано с тези истории?

И.С.: Разбира се, че не. Ние също си спомняме куп истории, които звучат като анекдоти, но те нямат отношение към нашето решение. Мнозина руски колекционери по това време са нямали банкова сметка, затова наистина са искали да се разплащат с пари в брой. Но, ще го кажа пак, нашето решение беше премерено, а всички тези истории са само куриоз.

Това беше естествен, нека да го кажем така, етап на растежа и пазара и на развитието на хората и бизнеса, който се издигаше от нулата, който откриваше за себе си капиталистическите отношения, изучавани само теоретично по "Капитала" на Маркс.

А каква е най-голямата сума, донесена в куфари?

И.С.: Не мога да кажа, но това беше значителна сума и купувачът искрено вярваше, че в московския офис през 2007 г. можем да я приемем и да я изпратим в чужбина.

Това беше предмет, придобит в Ню Йорк на търгове на импресионисти. Ние, разбира се, намерихме изход от ситуацията и помогнахме на клиента да си открие банкова сметка.

Прозорец към Европа за руските художници

Ирина Степанова. Прес снимка

Ако се върнем към 1988 г., дали са се запазили някакви артефакти от онова време?

И.С.: Аз съм щастлив притежател на каталога на този търг – подари ми го един от участниците. И трябва да си припомним какво уважение е имало към книгата в СССР: на никого по онова време не би му хрумнало да го използва като справочник или като работен материал. Той бил внимателно съхраняван, дори са го записали на филм.

За съветския човек това бил художествен албум, в който не бива да се пише, затова бил внимателно облепен с листчета, на които всички цени били изписани с молив, така че след това внимателно да могат да бъдат махнати. Аз съм виждала и такива списъци, вложени в каталози, където с калиграфски почерк са записани резултатите. Този каталог е изключителна ценност, защото тогава не е имало интернет и информацията се е предавала по непостижим начин.

В печатните издания също не е имало много информация за този аукцион. Мисля, че официалната преса не е знаела как да реагира на такъв десант от милионери. Тогава действително пристигат топ-клиенти от Америка и Англия, които са специално подготвени. Обещават им интересна програма. Било е много тържествено, с тържествено облекло – тогава все още е прието на важни аукциони да се ходи в смокинги, дълги рокли и диаманти. Можете ли да си представите срещата на два свята в центъра "Хамър"?!

От руския ъндърграунд и западната буржоазия?

И.С.: Искам обаче да кажа, че художниците много бързо се съвземат и дори интервютата през следващите дни са много разкрепостени, смели и дори амбициозни. Тогава отново е отворен "прозорецът" към Европа и те се виждат в новия свят.

При все това, след този аукцион, макар и той да е успешен, с цени на продажбите до $500 хил., глобалният "Сотбис" не се захваща веднага с руското съвременно изкуство. Защо?

И.С.: Да, така е. Както вече казах по-рано, този аукцион за нас е експеримент и също откритие на Русия за самата себе си. По това време все още няма пазар на изкуството. А ние като търговска структура реагираме на пазара и на търсенето. И ето това търсене и този пазар, според нас, съзря едва през 2007 г., когато компанията реши да открие офис.

Сотбис започна ли да търгува със съвременни руски художници едновременно с откриването на офиса си в Москва?

И.С.: Да, през 2007 г. организирахме първия търг на съвременно руско изкуство и започнахме да включваме в руските търгове лотове от съвременни автори. Мнозина от тях, между другото, са представени и на аукцоина през 1988 г.

Възраждане на интереса към руското

"Клоун" от Александър Родченко, изложен на търга в Съветския съюз през 1988 г. Снимка: Александър Макаров / РИА "Новости"

Как се увеличи броят на руските клиенти на световните аукциони за десет години?

И.С.: С 67% нарасна броят на руските участници само през първите години. А като цяло руските колекционери участват в наши търгове в различни категории – от стари майстори и дизайн до съвременно изкуство. И общо за 10 години те са похарчили над $2,8 милиарда.

Често се казва, че от националното изкуство се интересуват представители на същата националност. Доколко руското изкуство на търговете представлява интерес за западните колекционери?

Изкуство, родено от революцията

И.С.: Сега тече нова вълна на възраждане на интереса към руското. Освен това наред с руснаците винаги сме имали и купувачи от Америка, Германия и Франция. Това са сериозни колекционери, които купуват включително и руска живопис от 19 в., а да не говорим за приложното изкуство – Фаберже и други майстори, а също и за иконите; това са интернационални категории. Много предмети на приложното изкуство са изнесени след революцията и Първата световна война в Америка. Затова там пазарът е по-деен в тази категория.

Сега много китайски и японски колекционери участват в руски търгове. Разбира се, авангардното изкуство си остава международен хит и цените тук не падат, макар да е много трудно да се намерят хубави неща.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.