Чужденците смятат, че Иван е най-типичното руско име. В продължение на векове то е популярно във всички слоеве на обществото - от селяните до царската фамилия (например Иван Грозни). От друга страна, точно поради своята разпространеност, това име се сдобива с донякъде негативна репутация. Например главният герой на народните приказки, най-малкият и най-некадърният син в семейството обикновено е наричан "Иванушка глупака" (рус. Иванушка-дурачок, умалително от Иван-дурак). Всъщност той се държи така само в началото на приказките, а накрая излиза, че се измъква най-добре от всички.
Иван глупака. Илюстрация от книгата "Толстой за децата" на Мишел Севие.
През 20 в. името Иван губи популярност и започва да се асоциира преди всичко с липсата на образование, слабия ум и мързела. Например една от умалителните форми на името е Ваня или Ванка, а руската идиома "да въргаляш ванка" (рус. валять ваньку – с малко "в") значи "да правиш глупости".
Между другото, в края на съветския период в кръговете на интелигенцията става модерно да се дават народни имена на децата, затова сред тези, които днес са на около 30 години, има доста много Ивановци (например един от популярните днес водещи на телевизията се казва Иван Ургант, което е интересна комбинация от типично руско име и "космополитна" фамилия). От друга страна, отделни "западни" имена (Роберт, Алберт, Едуард, Елвира, Кристина и др.) са изключително приятни за руското ухо, но сега са по-популярни в провинцията или сред новите богаташи, докато интелигенцията ги възприема като евтин кич.
Статистиката сочи, че през последните години момчета най-често получават имената Александър, Максим, Дмитрий, Артьом, Никита, Иван, а момичета – Анастасия, Мария, Даря, София, Елисавета, и Анна. Интересно е, че по-рано сред най-популярните женски имена са три такива с възвишено значение: Вера, Надежда и Любов, но днес те вече не са в топа.
Повечето руски имена имат постоянни умалителни форми. Редките изключения в това отношение са например Максим (Макс), Никита (Ник), Вера (Верочка, Верунчик), Нина (Ниночка, Нинок). Михаил е винаги Миша, Павел – Паша, Мария – Маша, Даря – Даша и т.н. Използват се и други словообразувателни модели. Например Петър е Петя, Любов – Люба, Надежда – Надя, Ирина – Ира.
Понякога в деминутива вместо края се отхвърля начало (тогава Иван става Ваня), а понякога остава само "средата" (Александър е Саша). От едно име може да се образуват и две умалителни форми (Дмитрий може да бъде Дима, а може и Митя). Популярните имена и техните деминутиви могат да се трансформират още. Да кажем, така се получава редицата "Александър – Саша – Сашура – Шура", в която последното име на пръв поглед няма нищо общо с първото, но все пак в Русия всички знаят, че Шура е Александър.
Пълното име се използва в документите и при официално обръщение, а сред семейството и приятелите се изпозват деминутивите. Голяма степен на близост се изразява чрез емоционално заредени деминутиви: Ваня в този случай е Ванечка, Саша е Сашенка, Маша е Машенка и т.н. Тези форми показват нежните и позитивните чувства към този, към когото се обръщаме по такъв начин. Така наричат любимите хора, а родителите – децата си. Между другото, ако изхвърлим суфикса "-ен-" и оставим само "-к-", то името започва да звучи фамилиарно и дори малко грубо: Сашка, Машка, Ванка.
През първите години на съветската власт активно се пропагандират новите имена, в които се отразява епохата. Обикновено това са съкращения от имената на вождовете на революцията (Владилен или Вилен от "Владимир Илич Ленин", Мелор от "Маркс, Енгелс, Ленин, Октомврийска революция"). Най-голямата "перла" е името Даздраперма от изречението "Да живее Първи май!" (рус. Да здравствует Первое мая). Имало е и екстравагантни имена, свързани с научния прогресс, например Индустрий или Електрон.
Интересно е как чужденците възприемат отделни имена. Някои от тях в различни среди стават нарицателни. Например всеки руснак на Запад е Иван, а всеки немец в Русия е Фриц; в Турция пък младите рускини са Наташи. Таня е умалително от руското име Татяна, обаче то звучи много необичайно в Полша, защото в полски език думата tanya значи "евтина". От друга страна, името на предишния американски президент на руски означава "барака".
Като стана дума за президентите, то старото руско име Владимир произлиза от две думи и означава "този, който царува по света" (според народната версия "този, който владее света"). Деминутивът Вова е характерен за ниския и фамилиарния стил, а Вовочка иначе е популярен герой от вицовете (като Малкия Иванчо в България), който постоянно попада в нелепи ситуации в училище. А пълното име (Владимир Владимирович) се асоциира с Маяковски, прочутия руски поет от началото на 20 век.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си