Всичко, което някога сте искали да знаете за руската водка

Legion Media
Всъщност не руснаците изобретяват водката, но за сметка на това я приемат с радост. В продължение на векове тя е едновременно дар и проклятие за страната.

"Водката е смазка, която намалява напрежението между руснаците и действителността около тях", казва съвременният руски автор Дмитрий Биков. "Без водка ранимата душа на руснака и грубата реалност биха се продрали, но алкохолът помага на руснаците да се справят със света".

Думите на Биков със сигурност са шеговити. Вековният стереотип не е верен – не всеки руснак обожава водката и, колкото и трудно да е да повярваме, има хора, които мразят тази "смазка". Например писателят от 19 в. Лев Толстой остро критикува пиячите. "Трудно можем да си представим колко щастливо би било обществото, ако хората се откажат да се тровят с водка, вино и тютюн", казва той.

Водката обаче по традиция се свързва силно с Русия. Страната е неразделна част от т. нар. "европейски пояс на водката", където с времето тази напитка се е превърнала в най-популярното алкохолно питие, изпреварвайки виното и бирата.

Древна история

Дори руснаците не са съвсем сигурни кога водката за първи път се "просмуква" в страната, нито пък как тя става толкова масово разпространена. Битува мит, че Дмитрий Менделеев – създателят на периодичната таблица, вари първата партида от 40-процентна водка през 1894 г., след което го провъзгласяват за баща на питието. Нова обаче не е истина. Водката съществува от много по-отдавна.

Напитката всъщност се радва на почитатели още през 15 и 16 в., във времената на царска Русия – поне така твърди историкът Александър Пиджаков. Руснаците се вдъхновяват от Европа, където италиански учени експериментират с "живата вода" – алкохол, създаден чрез дестилация на ферментирали природни продукти. Живата вода била доста силна – почти като чист спирт, а руските пивовари я използват, за да създадат първите разновидности на "хлебното вино". Така че всичко започва още през 16 в. Този ранен вид водка дори се изнася в чужбина.

Производство на водка не за масите

Водката е евтина за производство, така че от продажбата ѝ доста лесно се печели. През 18 в. правителството не иска всеки Иванушка да започне да си вари напитката, затова императрица Елисавета издава указ, който позволява само на благородниците да правят и да продават водка. Това подобрява качеството на напитката, тъй като благородниците могат да си позволят методите и съставките, използвани за прочистването на водката, включително животински протеини. Освен това те добавят към нея различни аромати, като всеки производител създава свои собствени уникални вкусове.

Въпреки това привилегията на аристократите не трае дълго. През 19 в. незаконното производство на нискокачествена водка от картофи се засилва. Ето защо загрижените руски императори въвеждат държавен монопол: само държавата има право да произвежда напитката, а 40-процентното алкохолно съдържание е одобрено за стандарт.

От държавен монопол до конкуренция

Държавата до голяма степен запазва монопола си върху производството и продажбата на водка, независимо кой е на власт – императори или комунисти. През 1914 г., когато избухва Първата световна война, монополът вече е най-големият източник на свежи пари за руските власти и носи до 32% от общите приходи на държавата.

Държавното производство на водка спира поради конфликта, но през 1924 г. съветската власт решава да съживи процеса, тъй като СССР отчаяно се нуждае от пари. "Не може да се строи социализъм с бели ръкавици", казва Йосиф Сталин, с което иска да каже, че въпреки силната съпротива срещу пиенето, болшевиките трябва да продължат да продават питието.

Желязната хватка на държавата върху производството трае чак до разпадането на СССР. През 1990-те г. частният сектор сграбчва възможността да започне да вари водка и ситуацията остава същата и до днес. Някои политици обаче от време на време се опитват да убедят правителството да върне контрола върху производството на тази напитка, за да се бори с ниското качество и да ограничи консумацията на алкохол.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.