5 невероятни истории за коренните народи на Сибир

Спящият Саян в Ергаки

Спящият Саян от Ергаки

Олга Баранцева

Когато туристите дойдат в природния парк Ергаки в Красноярския край, те се стараят да прекарат нощта край езерото Радужное. На един от бреговете му лежи спящият Саян – господарят на тайгата, чиято сребриста коса пуска корени в земята. Някога той е бил човек, който е пазел кедрите и реките и никога не убивал сърните и мечките. Древните богове след смъртта му решават, че никога няма да намерят по-благороден пазител на тези земи и го превръщат в скала – така той става вечен пазител на планините.

Легендарната скала край езеро Радужное

Lori/Legion Media

На един от хълмовете в близост до езерото се вижда висяща скала – гигантски отломък, едва балансиращ на ръба скалния връх. Според легендата, ако камъкът бъде притиснат и падне от ъгъла, това ще събуди спящият Саян и той отново ще стане човек. Но засега нито един пътник, от хилядите, които идват тук, не е имал силата да го направи, нито успя и авторът на тази статия. А дали е възможно каменният мъж да се нуждае просто от една целувка, за да се събуди?

Птицата, която създаде света, срещу птицата, която води до края на света

Птицата, която създаде света, срещу птицата, която води до края на света

Катерина Плотникова

Полуостров Таймир в Далечния Север със своите полярни сияния и северни елени притежава и една специална птица. Местните жители предават от поколение на поколение своята легенда за сътворението на света от птица гмуркач: след като се потопила във водата, след седем седмици птицата извадила с човката си един камък и едно зърно от земята, след което заспала. Когато се събудила, тя видяла, че има земя, планини и духове – господарите на небето и земята.

За разлика от екскурзоводите в Тунгурския природен резерват на Централен Сибир, евенките, които живеят по тези земи, твърдят, че тук не е падал метеорит – това е богът на гръмотевиците Агди, свирепата птица със стоманени криле, долетяла да види своята съпруга – водата. Посещението на божеството на евенките на Земята през 1908 г. води до земетресение с магнитуд около 5.0, което събаря всички дървета в тундрата в радиус от десетки километри и оставя дузина дупки с диаметър около 50 метра.

Легендата за стопанина на тайгата

Легендата за стопанина на тайгата

Катерина Плотникова

Фолклорът на коренните народи в Централен Сибир изобразява мечката като силен и опасен звяр, но много мъдър и добър. Децата на евенките обичат приказката за дядо Амака – така те наричат и мечката, и катерицата:

Дошла в тайгата пролетта. Цяла зима мечокът спал в своята бърлога, а през пролетта изгряло слънце и хралупата му започнала да се размразява. Мечокът се събудил. Излязъл в гората гладен – цяла зима нищичко не ял. Отишъл мечокът да си търси храна, но нищо не намерил. Тогава се разсърдил, хванал с лапи едно дърво и опитал да го издърпа. Но бил твърде слаб, за да го стори. Тогава откъм пъна изскочила катерица. "Амака, защо си толкова сърдит?", попитала тя. "Умирам от глад. Нямаш ли у себе си храна?" "Намира се", отговорила катерицата и дала на мечока много сладки корени и орехи от своите есенни запази. Благодарният мечок погалил малката катеричка със своята ноктеста лапа и така на гърба ѝ се появили черните ивици.

Космическите митове за Тофалария

Космическите митове за Тофалария

Lori/Legion Media

По време на пътешествието по земите на тофаларите в Източните Саянски планини, Иркутския регион, намерих в библиотеката на селското училище книгата "Легенди, приказки и песни за среброкосия Саян" – колекция от фолклорни приказки на малкия народ на тайгата, които учените са събирали в продължение на дълги години, разшифровали са устните истории на старците, които са записани на аудиокасети през 1970-те и след това.

Отворих книгата през нощта, когато селото беше потънало в сън, и си представих, че къщите са разтопени парченца злато, които "белият човек" старателно е местил по бреговете на пенливата планинска река, в опит да разбере непознатата култура. Взирах се в мастилено черното небе над Саяните, опитвайки да намеря тофаларския Питър Пан, лунното сираче. Или поне логото на анимационното студио DreamWorks.

Отдавна, отдавна, във времена на приказки и легенди, семейство от петима живеяло в малка барака. Главата на това семейство подслонил едно осиротяло момченце. Детето започнало да живее в тяхната къщичка. Една вечер съпругата го изпратила да донесе малко вода. Хващайки ведрото и казана, то се затичало към реката. На леда обаче момчето срещнало чил-бага – върколакът-вещица, който го заловил. Оттогава на луната се появил образът на човек. В едната си ръка държи брезово ведро, в другата – казан.

Така хората от тайгата се опитват да възприемат Вселената: тофаларската приказка "Три маларухи" е посветена на съзвездието Орион, докато "Седемте кърви" е на Голямата мечка.

Сказания от тундрата на 21 век

Сказания от тундрата на 21 век

Катерина Плотникова

Съвременните легенди и сказания говорят не само за проблемите на малките народи и околната среда, но и за туризма: за да стигнем до настоящите палатки в тундрата, ще трябва да положим доста усилия.

Ненецката писателка Анна Неркаги от гр. Ямал получава номинация за Нобелова награда от Уралския федерален университет. В книгите си тя пише за живота в тундрата и културата на ненетите - пастирите на северни елени, балансирайки на границата между литература и митология.

"Когато ходиш по земята, четеш нейната трагедия като на книга. По бреговете на родните реки и езера има все по-малко палатки. Бреговете на любимите ни реки и езера пустеят, осиротяват. Езерата плачат, реките са тъжни, реките умират (…) Тъга и мълчание се сеят по хълмовете. Огънят не грее гръдта на родната земя. Много палатки са паднали и никога повече няма да се издигнат. Но ние, които оставаме, се стараем с всички сили. Обичаме, създаваме, издигаме".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.