История за оцеляването: храмът "Христос Спасител" навършва 200 години

Храмът "Христос Спасител"

Храмът "Христос Спасител"

Александър Гришин/Global Look Press
На вероятно най-известната катедрала в Москва са ѝ нужни 66 години да бъде построена, разрушена и да извиси живота на хората по пътя си. Тя оцелява при три политически режима, но претърпява и едно събаряне. Представяме кратка историята на легендарния храм "Христос Спасител" - 200 години след полагането на основите му.

Историята на катедралата е тясно свързана с нахлуването на Наполеоновите войски в Русия и последвалия руски триумф над врага. По странно стечение на обстоятелствата нейният строеж е не по-малко драматичен, а резултатът – също толкова триумфален.

Първата жертва на катедралата

Първата жертва на катедралата е нейният собствен създател – архитектът Карл Магнус Витберг. Роден в шведско семейство в Санкт Петербург, Витберг е принуден да се откаже от своя произход и да бъде покръстен, за да получи одобрението на императора и да вдъхне живот на своя магнум опус.

След Наполеоновите войни Русия преживява безпрецедентно възраждане на патриотизма и духовното издигане, поради което се нуждае от символ, който да отразява обществените настроения. Император Александър I има свои възгледи за грандиозен паметник, напомнящ загиналите войници на имперската армия и символизиращ величието на Русия.

Руско-шведският архитект Витберг е единственият, който успява да "прочете" мислите на царя. "Позна моето желание. Исках да е не просто една купчина камъни като обикновена сграда, а да бъде оживена от някаква религиозна идея. Прегледах около 20 проекта, сред които някои много добри, но все пак обикновени. Ти обаче си накарал камъните да говорят", казва императорът на Витберг през 1815 година.

За съжаление на архитекта, Александър I толкова се привързва към него, че го назначава за ръководител на строежа. Витберг обаче няма никакъв опит в строителството и ръководството, поради което опитва да се противопостави, но без никаква полза. На 13 септември 1817 г. Витберг полага първия камък на катедралата на Врабешките хълмове (където днес се издига Московският държавен университет) – мястото, което е избрано първоначално за архитектурния шедьовър.

Скоро обаче съдбата обръща гръб на сърдечния Витберг. Александър I умира през 1825 г., а престола наследява Николай I. Новият император скоро заповядва да бъде прекратено строителството, тъй като по онова време се оказва безбожно скъпо и костващо твърде много време.

Когато свиканата от царя специална комисия разкрива многобройни схеми за присвояване, Витберг е осъден на изгнание, имуществото му е конфискувано, а правото му да работи за държавата е отнето. Катедралата съсипва своя наивен създател, който, според съвременните историци, наистина е невинна жертва на интригите на подчинените си.

Прокълнатото възраждане

Катедралата дълго щяла да бъде изоставена недовършена, ако дълбоко религиозният Николай I не се измъчвал от обета на брат си, починалия император, да издигне символ на възкръсналата Русия.

На 10 септември 1839 г., 22 години след първоначалната церемония, в основите на храма "Христос Спасител" са положени нови камъни, но на днешното място на катедралата.

Новият архитект Константин Тон избира място, на което по онова време е разположен манастир, а според местната легенда разочарованата игуменка проклела строителите и предрекла нещастие за новата катедрала.

Изпълнени пророчества

Храмът

Пророчеството се сбъдва, когато Болшевиките поемат контрола над страната. В желанието си да увековечат следреволюционното си величие ръководителите на новата Русия имат по-разумен проект – злополучния Дворец на Съветите.

Изборът на строителна площадка не поставя под съмнение намеренията на новото правителство към Църквата: Дворецът на Съветите следва да бъде издигнат именно на мястото на катедралата "Христос Спасител". Тя трябва да бъде разрушена, за да се освободи мястото.

На 5 декември 1931 г. два мощни взрива разрушават катедралата, разтърсвайки няколко района в близост до епицентъра. Но въпреки твърдата решимост на новото правителство да разруши църквата, разчистването на нейните останки от мястото отнема повече от година.

Съвсем скоро нещата се усложняват още повече, тъй като началото на Втората световна война налага да се прекрати строежът на Двореца на Съветите и грандиозната комунистическа визия на съветските ръководители така и не е изпълнена.

Възстановяването на катедралата, 1 септември 1995 г.

Не и до 1989 г., когато държавната политика по отношение на религията се либерализира до степен, в която хората вече могат да се организират в подкрепа на възстановяването на катедралата. Въпреки че неочакваната хиперинфлация през 1990-те години разклаща плановете им, реконструираната катедрала е открита на 31 декември 1999 г. на днешното си място.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.