Иля Огарев
Сградата е създадена по волята на Иван Грозни през 1553 г. и става родно място на руското издателство. Първото печатно изделие в Русия с известна дата е "Деянията на светите апостоли" (известно още като "Апостол"). То е завършено през 1564 г. и е напечатано в Държавния печатен двор от Иван Фьодоров (бащата на източнославянското печатарство) и Пьотър Мстиславец (беларуски печатар).
През Смутното време, 1611 г., Печатният двор изгаря почти до основи и е издигнат наново през 1620 година.
Първият руски вестник – "Ведомости", също се печата тук през 1703 г. по време на управлението на Петър Велики.
В историческата сграда на Печатния двор в момента се помещава Московският държавен исторически и архивен институт.
Legion Media
Подобни сгради имат не само богата история, но и крият мистерии и трагедии. Печатният двор не прави изключение.
В компанията на професора и археолог Дмитрий Абрамов ние се спуснахме в дълбините на днешния Държавен исторически и архивен институт, за да открием какво остава скрито от очите на туристите – въпреки че е толкова близо до Червения площад.
Надолу през вековете
Най-старото помещение в печатарския комплекс е т. нар. "правильная палата" (коректорската стая), където книгите се редактират, преди да бъдат пуснати за печат.
Иля Огарев
Според Абрамов именно тук са седели най-умните хора в Русия, включително топографи и художници (по онова време книгите били много скъпи за производство и се смятали за произведения на изкуството). Днес помещението се използва като класна стая на Института.
Лично аз си мечтая да уча на подобно място – само вижте тези картини и стенописи.
Стаята отсреща се използвала за книжно хранилище и функционирала като първата народна библиотека. Освен завършените томове, напечатани на място, тук имало и написани на ръка древногръцки книги и хроники, донесени от Атон. Те били за студентите в Гръко-латинската и славянската академия – първото висше учебно заведение в Русия, построено тук през 1687 година.
Днес мястото се използва за лекции.
Всъщност най-интересното нещо тук се крие под земята. Слязохме в подземното ниво, което преди няколко века е било първи етаж. Там имало стая за работниците, които варели боята и изливали буквите с помощта на огромни пещи.
Иля Огарев
В мъжделивата, слаба светлина миризмата на античност ни обгръща.
Тук вече сме в руините на първия Печатен двор, който днес е на около 15 м под земята.
Малко по-надолу се вижда задънен коридор, до който археолозите явно още не са стигнали. Внимателно прескачаме дупката, пълна със счупени тухли и боклуци. Изглежда, че това е пътека към най-старата стена в Москва.
Иля Огарев
Прехвърляне към Синода
През 1721 г. московският Печатен двор е прехвърлен към Светия синод – най-висшия ръководен орган на Руската православна църква. Така издателската къща става религиозна.
В края на 18-и и началото на 19-и век външният вид на сградата също се променя. Вместо стари цехове и килии, е издигната монументална сграда в руски стил. Фасадите обаче остават в бароков стил.
Днес историческото наследство на сградата е защитено – и то не само от правителството. Неотдавна в Историческия и архивен институт бе създаден специален отдел – Музейно-образователния комплекс, който се грижи за всички археологически и реставрационни дейности тук.
Светотатство в съветски времена
Издателската къща на Синода е закрита през 1917 г. и на нейно място идват съветските архивни институции.
Иля Огарев
Не спираме да вървим. Минаваме през различни стаи – всяка с вековна история, докато не попадаме в... спортната зала!
Шегата настрана – по време на СССР и перестройката много от тези стаи се използвали от Института за различни промишлени цели.
През 1990-те няколко от тези помещения са наети от бар на име "Пивная кружка" ("Халба за бира"). Когато Сергей Собянин става кмет на Москва през 2010 г., барът е закрит.
Иля Огарев
От 1931 г. до наши дни Московският държавен исторически и архивен институт е базиран именно тук – на ул. "Николская" 15.