Когато княз Владимир, който покръства Киевска Рус от 980 до 1015 г., изпраща свои войници и православни свещеници да покръстят Новгород, те свалят дървената статуя на Перун – едно от най-важните божества от славянския пантеон. Първо я мъкнат през целия град, като я удрят с пръчки, а след това хвърлят в река Волхов.
Действията им имат символично значение, което може да се изрази така: "Православният Бог победи". Езическите божества трябва да се махнат. Отделни хора силно скърбят, докато гледат какво се случва със статуята на Перун. Той, Сварог, Мокош и други божества в продължение на столетия са неотделна част от мистичното им съзнание. Да ги разгледаме "отблизо".
Сварог – бащата на всичко
Legion Media
Всеки езически пантеон има своя демиург – божество, за което се вярва, че е сътворило Света. При древните славяни това е Сварог, богът на небето. Смята се, че той управлява Вселената и ражда всички млади божества.
Както пише в "Новата Ларусовска енциклопедия на митологията", коренът на думата "Сварог" е свързан със санскрита (свар – остър, точен). На илюстрациите Сварог често се изобразява като мъдър и як старец с бяла брада. На славянските селяни небето може да донесе и благослов, и мъка, затова не е учудващо, че божеството на небесната синева владее света.
Даждбог – слънцето, което топли
Макс Пресняков
Славяните живеят в тежки климатични условия. Поради това те обожават Даждбог, милосърдното божество на Слънцето, за което се вярва, че е потомък на Сварог.
Името му буквално означава "богът, който дава". Даждбог разсича небето на две части със своята двуколка – с впрегнати четири бели коня със златни криле – по такъв начин са създадени слънчевата светлина и "огненият щит".
Перун – войник и гръмовержец
Legion Media
Най-известното славянско божество днес е гръмовержецът Перун. Той донякъде прилича на старогръцкия бог Зевс или скандинавския Тор – бога на бурите и войната, чието оръжие са светкавиците. Хората се боят от гнева на Перун, но заедно с това се прекланят пред бога и го молят за помощ по време на война.
Често го изобразяват като изключително силен човек с дълга брада. Освен това той е дълбоко обвързан с властта. Перун е върховното божество, от което славянските князе и техните дружини (хора от най-знатните семейства, най-близки до княза) се страхуват до смърт.
Велес – божеството на добитъка
Игор Ожиганов
За разлика от по-горе споменатите божества, които са свързани с небето, Велес отговаря за Земята – той управлява водата, горите, почвата и подземния свят. На картините често го виждаме като диво, рошаво и космато същество с дълга брада. Сравняват го с гръцкия Пан.
Славяните обичат Велес. Вярват, че той защитава добитъка и пази животните и растенията. Ако Перун е божеството, което закриля аристокрацията, то Велес помага на обикновените хора – ловци и селяни. Перун и Велес често воюват помежду си и това е причината за смяната на сезоните.
Чернобог – славянският "дявол"
Игор Ожиганов
Битките между Перун и Велес са обичайно явление. Въпреки че езическите божества са различни, те са част от вечния ред на живота. За разлика от тях Чернобог (буквално "черният бог") представлява абсолютното зло в славянската митология.
Някои вярват, че той е владетел на славянския задгробен свят (чието име възможно е Нав). Като такъв той е причината за всичко лошо, слабо и мръсно в човешката природа. Изпраща на простосмъртните различни нещастия. Заради всичко това той повече прилича на дявола, както е описван той в религиите, основани на Стария Завет, отколкото на обикновено езическо божество.
Доста е необичаен и може би заради това Чернобог се появява с съвременната масова култура, по-конкретно в много компютърни игри и "Американските богове" (романът на Нил Гейман и неговата екранизация).
Мокош – великата богиня-майка
Игор Ожиганов
В суровия патриархален славянски пантеон няма много женски образи. Мокош е единствената богиня, която обаче е много влиятелна. Тя отговаря за земята и плодородието, а също така дарява хората с любов, благополучие и богатство. Освен това тя наказва престъпниците. Мокош е закрилницата на жените и децата, а това е важна роля във всяка една култура, в това число и в славянската.