Джигитовка
Василий Батанов / RIA Novosti
Казаците са известни с невероятните си способности в акробатичната езда, известна като "джигитовка" (от тюркската дума "джигит", която означава умел и смел ездач). Целта на джигитовката е да представи зашеметяващи трикове, докато конят лети с пълна скорост. Ездачът стои прав върху галопиращото животно, виси с главата надолу отстрани, скача от и на коня и т.н.
Тези умения в миналото не били за забавление – казаците ги прилагали масово в битки. Трябвало да могат да вземат предмети от земята или пък да вдигат свой пострадал другар, докато конят галопира; да се прикриват от врага зад тялото на галопиращото животно; или пък да яздят с гръб и да стрелят по враговете, които ги преследват.
Джигитовката превръща казашките ездачи в мощна и смъртоносна ударна сила. Те не възприемали конете си като транспортно средство, а като верни приятели. Да се изправиш срещу такава кавалерия на бойното поле било истинско изпитание.
В израз на високото си мнение за уменията на казаците Наполеон Бонапарт веднъж казва: "Само с казаците мога да завладея Европа".
Според правилата за казашката служба от 1899 г. джигитовката била задължителна за всеки казак, защото развивала куража и сръчността му. По късно, през 1920-те, тя дори става задължителна част от уменията на Червената армия.
След края на Гражданската война казаците, които са се били срещу комунистите, са принудени да избягат от страната и се заселват в Европа и САЩ. Там те демонстрират уменията си в акробатичната езда в представления, за да изкарат пари. Така те допринасят за популяризирането на джигитовката.
В Северна Америка джигитовката бързо набира популярност и се превръща в неизменна част от родеото. В действителност грузинските ездачи през 1890-те са първите, които показват джигитовката на американците, когато посещават САЩ, за да изнасят представления и всъщност често погрешно ги наричат "казашки ездачи". Едва през 1920-те години обаче, когато истинските казашки бегълци се заселват трайно в САЩ, ездаческото изкуство пуска трайни корени в страната.
В Русия джигитовката изчезва с премахването на кавалерията през 1950-те години. Тя обаче продължава да е част от спортните събития, представленията и традициите в различни казашки полкове в Русия.
Изкуството на фехтовката с шашка
Алексей Павлишак / RIA Novosti
Шашката е вид сабя с едно острие, която казаците възприемали от казашките народи. Тя и копието били основните им оръжия.
Шашката била много повече от обикновено оръжие. За всеки казак тя била свещена и символизирала неговите права и свободи. Както се пее в една песен: "За казака шашката е съпруга в степта".
Казаците се учели как да използват шашката още от 7-годишна възраст, така че били истински майстори с нея – на коня и на бойното поле. Казакът можел да загуби шашката и шапката си само с главата си. А ако оръжието му било отнето с решение на старейшините, това било огромен позор.
Шашката се използвала основно за покосяващи удари, но майсторите можели и да пробождат врага с нея. Тя обаче не била оръжие за дуели. По-скоро се използвала за масирани кавалерийски атаки в момента, в който врагът трябвало да бъде довършен с един последен решителен удар.
Бърза и лека, с леко извито острие, шашката няма предпазител на ефеса, което позволява на този, който борави с нея, да изпълнява впечатляващи трикове. Тези умения са неизменна част от съвременните казашки представления.
Казаците танцуват с шашка и дори изпълняват спиращи дъха номера с по две от тези саби. Днес тези представления нямат практическа функция, а са основно израз на почит към древните казашки традиции.