Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Синовете на руския кръстител – великия киевски княз Владимир Святославич, Борис и Глеб са първите руски светци. Родени малко преди Рус да приеме православната вяра, те са възпитани в християнството и при кръщението си приемат имената Роман и Давид. И двамата управляват своите царства, дадени им от баща им: Борис в Ростов, а Глеб – в Муром. Когато княз Владимир умира, на престола сяда най-големият от братята – Святополк, самопровъзгласявайки се за наследник. И, въпреки че нито Борис, нито Глеб не претендират за престола и не искат на навлизат в междуособици с брат си, той се бои от тях и изпраща да ги убият. По-късно през XI-XII век и двамата са канонизирани като мъченици за подвига на несъпротива на злото. Борис и Глеб са почитани като лечители – множество чудеса се случват край гробовете им. Но с течение на времето започват да се възприемат като небесни защитници на Русия.
Канонизиран сравнително скоро – през 1990-те, предците му по мъжка линия са свещеници от над 3 века назад. Животът му е свързан с Кронщад: докато все още е възпитаник на Санкт-Петербургската духовна академия, отец Йоан вижда на сън себе си как чете служба в Андреевския събор. Когато получава предложение да се ожени за дъщерята на настоятеля на храма, той моментално се съгласява. Отец Йоан се прославя благодарение на проникновените си проповеди и духовната и материална подкрепа, оказана на народа. Скоро цяла Русия разбира за него и в Андреевския събор започват да се събират негови почитатели и хора, които се надяват на чудо. Той е готов да изслуша и подкрепи всекиго: често службите му продължават цял ден, дори и до късно през нощта, а отец Йоан си позволява само кратки почивки. Именно той става опонент на Лев Толстой, вярвайки, че е покварен, а неговото учение изкривява основите на християнската вяра. Към Йоан се обръщат и монарсите: получава покана в Ливадия и прекарва там последните дни от живота на Александър III.
Образът му е добре известен на почитателите на руската живопис: знаменитият Михаил Нестеров създава 15 творби, посветени на светеца, включително и "Видението на Вартоломей".
Избирайки монашеството, Сергей става отшелник и заедно с брат си построява църква на името на Света Троица (днес Троице-Сергиевата лавра в подмосковския Сергиев Посад). Още приживе, според писанията, той извършва чудеса: изцелява болните и възкресява мъртвите. Смята се, че значителна част от руските светци от XIV-XV век са ученици и последователи на Сергей Радонежски. Мощите на преподобния се съхраняват и пазят внимателно: когато Наполеон превзема Москва, те са скрити в манастири далеч от столицата.
Забележително е, че Сергей Радонежски е първият от православните светци, чието име се почита и от католиците.
За блажената Ксения говорят още от 1840-те години. Смята се, че тя става светица след смъртта на мъжа си – придворния певец Андрей Петров, като раздава имуществото си на бедните и започва да скита из улиците на Санкт Петербург. Събраните подаяния раздава, а от щедрите дарове се отказва. Тя носи пуловери и поли в зелени и черни цветове и казва, че мъжът ѝ все още е жив, а тя е мъртва. Благословията на Ксения носи късмет: тя е канена по домовете, за да пожелава добрини на децата и младоженците. За светица я причисляват през 1988 г., а през 2017 г. Ермитажът представи на обществото единственият пожизнен портрет на Ксения Петербургска.
Чудесата съпътстват Матрона още преди появата ѝ на бял свят. Когато майка ѝ решава, че след раждането на детето си ще го остави в приют, на нея ѝ се присънва сляпа бяла птица с човешко лице. Жената смята това за знак и не се отказва от рожбата си. Момичето се ражда сляпо, а на гърдите му има белег, наподобяващ кръст. Като дете Матрона не общува с връстниците си – сляпото момиче често получава обиди от тях. Вместо това започва да си играе с икони и да им поверява своите мисли. Вече пораснала, заедно с приятелка Матрона прави пътуване по светите места – отива и в Андреевския събор в Кронщад, където отец Йоан Кронщадски я нарича "осмият стълб на Русия".
През целия си живот тя приема хора, изцелява и дава напътствия. Съществува легенда, според която дори Йосиф Старин е ходил при Матрона. Тя умира през 1952 г., а през 1999 г. е канонизирана и причислена към местните светии. Сега мощите ѝ се намират в московския Покровски манастир: всеки ден тук поклонници им се молят за помощ, застъпничество и изцеление.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си