Шигирскияд идол - най-древната дървена скулптура, изложен в Регионалния музей в Сведрловск.
Донат Сорокин/TASSОпределян като едно от най-големите съкровища на Русия, Шигирският идол е дърворезба, направена през мезолита преди близо 11 000 години. Това е най-древната дървена скулптура в света, с 6000 години по-стара от Стоунхендж и пирамидите в Гиза. Идолът е намерен през 1890 г., когато археолози правели разкопки на източния склон на централен Урал, на около 100 километра от Екатеринбург.
Открит на дълбочина четири метра в блатото на торфищата Шигир (оттам идва и името му), идолът, издялан от сибирска лиственица, бил на парчета. Още през 1914 г. учени правят опит да го възстановят и да върнат оригиналния му вид с височина 5,3 метра.
За съжаление долната част на скулптурата е изгубена през Гражданската война (1918-21 г.). Украсен с орнаменти и издялани лица, днес идолът е висок 2,8 метра и е изложен в Свердловския областен краеведчески музей.
Персоналът на Археологическия и етнографски музей към Руската академия на науките, клон Сибир, опаковат мумията на принцесата от Укок, преди тя да бъде изпратена в Националния музе "А. Анохин" в Република Алтай.
Александър Кряжев/SputnikТака наречената принцеса от Укок е открита през 1993 г. в платото Укок в руската република Алтай. Тази мумия на 25-годишна жена се приписва на древната пазирска номадска култура. Саркофагът бил покрит с лед и е запазен в отлично състояние. Жената е с перука, а тялото ѝ е покрито с татуировки. Най-вероятно тя е била от благородническо потекло, за което сочи фактът, че е погребана с шест коня.
Мумията е изпратена в националния музей "Анохин" в Горно-Алтайск, но местните жители решават, че Алтай страда от земетресения и наводнения, защото принцесата от Укок не е на нейното си място за вечен покой и настояват мумията да се върне там, където е погребана първоначално - на платото.
"Златен лос". Орнамент, открит в курган край с. Костромская в Прикубанието. VI в. пр.не.е. от колекцията на държавния музей Ермитаж.
В. Теребенин/SputnikСкитите били древни номади, обитавали западните и централните евразийски степи от 9-и до 1-ви век преди новата ера. Те оставят много могили, известни като кургани, на територията на съвременната Русия и Украйна.
Погребалните им могили били пълни със златни предмети, които очевидно са играели важна роля в скитския мироглед и са символизирали вечния живот. Тези златни шедьоври са източник на гордост за много руски музеи, включително и за държавния музей Ермитаж в Санкт Петербург.
Скитското злато е и ябълка на раздора между Русия и Холандия. Такива експонати от музеи в Крим бяха изложени в Холандия, когато полуостровът се присъедини към Русия през 2014 година. Холандия обаче отказва да върне златните съкровища на Русия и вместо това планира да ги предаде на Украйна.
Панорама на околността на населеното място Аркаим.
Рафикова/WikipediaПрез 1960-те и 1980-те години съветските археолози откриват в южната част на Урал няколко населени места, отнасящи се приблизително към 2000 г. преди н.е., които сега са известни като "Страна на градовете", която обхващат близо 350 кв. км и има десетки разпръснати селища.
Най-младият от градовете е на възраст 3700 години, което е около 1000 години преди построяването на пирамидите в Гиза. Там е била изградена канализация, имало е язовири и канали. Повечето от градовете обаче тепърва трябва да бъдат разкопавани и изучавани от археолози.
Денисовите хора - реплика на кътник, открит в Денисовата пещера през 2000 г., в Музея за природни науки в Брюксел, Белгия.
Тило ПаргВ Денисовата пещера в Алтай са открити фрагмент от пръст и няколко кътника, които позволяват да се направи невероятно ново откритие на този изчезнал вид или подвид от човешкия род. Денисовите хора са живели преди около 40 000 години в района на планината Алтай.
Геномът на Денисовия човек се различава значително от генома на съвременните хора. Предполага се, че преди да изчезнат Денисовите хора частично са се смесили с Разумния човек (Homo sapiens). Над 20 археологически слоя са изследвани в Денисовата пещера и днес тя е отворена за туристите.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си