"Борат" (2006)
Kinopoisk
Тази режисирана от Лари Чарлз комедия с участието на Саша Барън Коен, който играе ексцентричен казахстански документален продуцент, бе лишена от лиценз за разпространение в Казахстан, който се радва на приятелски отношения с Русия. Според бюрократите лентата съдържа "материя, която някои зрители могат да сметнат за обидна към някои националности и религии". Това обаче не спря MTV Russia да излъчи комедията три години по-късно.
"Клип" (2012)
Kinopoisk
Тази тийнейджърска драма на сръбския режисьор Мая Милош, която получи награда на международния филмов фестивал в Ротердам, беше лишена от ефир в Русия. Причината, според руското министерство на културата, е, че в заснемането на сексуалните сцени са участвали деца, което е в нарушение на Закона за защита на децата от информация, вредна за здравето и развитието им.
"Наредено да се забрави" (2014)
Kinopoisk
Филмът – вероятно единствената руска продукция, забранена за разпространение – е дело на режисьора Хусеин Еркенов. Разказва историята на стотици жертви в планинското село Хайбах по време на депортирането на чеченци и ингушети през 1994 година. Филмът е пуснат на Московския филмов фестивал и включен в програмите на няколко други международни филмови фестивала, но така и не получава лиценз за разпространение в Русия. Вместо това, според продуцента Руслан Коконаев, министерството на културата изпраща писмо, описващо филма като "историческа фалшификация", с твърдението, че излъчването му може да "подбуди етническа омраза".
"Интервю" (2014)
Kinopoisk
Тази сатирична комедия, режисирана от Сет Роугън и Евън Голдбърг, е пълна с тежки шеги за Северна Корея и стана жертва на политиците не само в Русия, но и на доста други места по света. В САЩ първо отложиха прожекцията на филма, след това искаха да я отменят, но в крайна сметка беше пуснат с известни ограничения, а и почти веднага се появи и онлайн. В Русия също първоначалното пускане на екран беше отложено за неопределено време, но, след като посолството на КНДР в Руската федерация направи изявление, че им е трудно да си представят, че "подобна приятелска и цивилизована страна като Русия може да гледа филм за убийството на ръководителя на приятелска и суверенна държава", накрая властите решиха да не пускат лентата.
"Дете 44" (2015)
Kinopoisk
Макар да не е най-забележителният трилър на шведския режисьор Даниел Еспиноза, филмът разказва историята на съветския следовател Лев Демидов (изигран от Том Харди), който е на лов за сериен убиец на деца (въпросът частично се основава на истинската история на убиеца Андрей Чикатило). Но, тъй като в СССР "не може да има маниаци", властите ограничават разследването. Героят на Харди обаче не се отказва и се опитва да продължи търсенето.
Филмът трябваше да бъде пуснат на екран в Русия през април 2015 година. Няколко дни преди това обаче от министерството на културата отнеха лиценза му. Официалното обяснение беше, че руският разпространител на филма - Central Partnership – го е оттеглил, макар други близки до случая източници да заявиха, че решението е взето под натиска на министъра на културата. Когато забраната на "Дете 44" стигна до заглавията, министърът публикува отворено писмо, в което критикува трилъра на Еспиноза. По-конкретно той заяви, че не харесва факта, че "Дете 44" изобразява СССР като "Мордор, населен от физически и морално осакатени нечовеци, кръвопролитие на екрана, включващо някакви орки и духове".
"Любов" (2015)
Kinopoisk
Тази много еротична драма, пусната в 3D, от режисьора на Irreversible Гаспар Ное дебютира на филмовия фестивал в Кан и си проправи път към руската премиера на Московския филмов фестивал. Но филмът не получи лиценз през септември 2015 г., а и никога след това не видя широк екран в Русия. Културният министър Владимир Медински така и не намери думи, за да опише чувствата си при гледането на филма. Въпреки това в последствие продукцията беше показана на няколко руски филмови фестивала – законите в страната позволяват чуждестранните филми да се прожектират на национални фестивали, дори да нямат разрешение за масово разпространение.