Андрей Павлов постила одеялото на земята и се настанява в непосредствена близост до мравуняка, за да съблюдава ежедневието на жителите му. По този начин той научава за навиците, вкусовете и вътрешната организация на колонията.
"Точно пред очите ни се случват много неща. Ако напускат града, едва ли можем да кажем какви са. Ако влизат, разбираме всичко от това, което носят: тази смешната с голямо коремче трябва да е млекопроизводител, който се връща от доене на въшки. Ловците носят гъсеница, имат нужда от много протеини, за да отглеждат любимата си порода".
"Проучих мравките с помощта на дигиталната фотография на един квадратен метър трева до моята селска къща, проучих всички жители. И бях очарован от тях. Всъщност точно мравките ми помогнаха да преодолея критичната ситуация", каза Павлов.
Отнема на фотографът три години, за да установи връзка с жителите на мравуняка и да усъвършенства уменията си като "режисьор", отговорен за благосъстоянието и представянето на своите актьори.
Фотографът използва естественото любопитство на мравките. Той просто поставя декори, където са мравките или обратното – поставя мравките върху декорите. Мравките просто не могат да се сдържат да не изследват предметите със собствените си крака.
Андрей Павлов казва, че мравките са силно интелигентен вид. "През своята 150-милионна годишна история тази биологична цивилизация разработва много екологични начини за поддържане на живота и за оцеляване. Досега не е ясно коя цивилизация в крайна сметка ще се окаже по-жизнеспособна – тази на хората или на мравките".
Изследователи, изучаващи мравките, се съгласяват с фотографа. "Мравките имат строго разделение на труда. Няколко дни след напускането на пашкула, работещата мравка може да избере професия", казва Анатолий Захаров, доктор по биологични науки, изучаващ мравки в интервю в руско списание.
"Мравките имат истински училища. (...) Първо, женската снася яйце. (...) Когато се роди мравка, за нея се грижат специални "детегледачи". Средно една новородена мравка има 2-3 "детегледачки", които ѝ помагат да излезе от пашкула, да се храни и я почистват. В този смисъл мравките са по-добри от хората, тъй като ние имаме дълготрайни проблеми с недостига на детски градини", каза ученият.
"Червените дървесни мравки, известни още като Formica Rufa, са преодолели всички препятствия и са достигнали до ниво на социално сътрудничество, все още недостижимо за други земни обитатели. Този факт е, макар и нежелано, признат от хомо сапиенс учени", пише в описание на проекта на уеб страницата на фотографа.
"Детството и образованието са осигурени тук. Изборът на кариера е безплатен. Индивидуалността се уважава и талантът се признава. Сетивността се оценя. Една мравка не може да си представи живота без семейството и ще даде своя живот за тях (което е разбираемо за много хора). За да постигнат обща цел, те са склонни да си сътрудничат както с аматьори, така и с равнопоставени по способности и интелект, но за съжаление това все още не е постигнато от хората", описва живота в мравуняка Андрей Павлов.