"Господи, колко съм глупав!": 5 примера за самокритика и самоирония от велики руски писатели

Антон Чехов

Антон Чехов

Getty Images
Как Толстой, Чехов и други световно известни руски писатели се борят със своите слабости и се отдават на безмилостен самокритицизъм.

Лев Толстой

Лев Толстой

"Crème de la crème" на руските автори, Толстой (1828–1910) често е недоволен от себе си. През 1850 г. тогава младият автор споделя в дневника си: "Аз живея толкова безразсъдно като звяр!", обвинявайки себе си за това, че си губи времето в безсмислени занимания. "Аз съм много недоволен от себе си.” – добавя той.

Годините си минават и от млад и безразсъден граф Толстой се превръща в работлив класик, но все още намира за какво да се самокритикува. "Не мога да пиша – изглежда фалшиво. А да го променя - не мога"- пише мрачно Толстой през 1863 година. През този период той също така мисли много за своята млада невеста София, критикувайки се, че не я заслужава: "Аз съм малък и нищожен... неморален егоист."

Както става ясно, Толстой е много повече от това и в никакъв случай не е "нищожен". Може би без съмнение писателят сам осъзнава, че "един и същи човек може да се превърне от злодей в ангел, от мъдрец в идиот, от силен към слабак..." Моментите на слабост на Толстой не го направят по–лош мъж или автор.

Фьодор Достоевски

Фьодор Достоевски

Не е изненадващо, че мъжът, написал дълбоко мрачните психологически романи като "Престъпление и наказание" и "Братя Карамазови", не е бил винаги весел. По такъв начин Достоевски (1821–1881) представя идеята за руския народ, който той счита за меланхоличен. "Нуждата от тъга е наследствена характерна черта на руснаците през годините", пише той в "Дневник на писателя".

Достоевски сам нарича природата си "болна" и в едно от своите писма се чуди: "Защо ме мислите за мил и щедър човек? Не, приятелю, аз не съм много добър и това много ме притеснява..." Всъщност Достоевски е щедър, грижи се не само за своето голямо семейство (четири деца), но също така и за детето на бившата си съпруга и близките на брат си.

Андрей Платонов

Андрей Платонов

Андрей Платанов (1899–1951), който пише мрачната съветска повест "Котлован", води суров живот, преживява две войни, лична вражда със Сталин и смъртта на дете. Оптимистичен, но строг мъж, на Платонов никога не му е лесно.

В една от бележките си в дневника пише: "Господи, колко съм глупав!(погледни последните 3 – 4 страници)." Някои от записките изглеждат дори още по – сурови: "Как ми се иска да можех да пиша артистично, чисто, със страст и гордост за работната класа (но не мога).

Като автор Платонов разбира слабостта на човешката душа (включително на своята собствена), твърдейки: "още от детството си всеки работи зад своята социална маска, за да си гарантира успех. Колко невероятно щеше да бъде, ако нямахме маски! Колко хубаво!"

Антон Чехов

Антон Чехов

Майсторът на остроумието и иронията в краткия разказ и пиесите - Чехов (1860–1904), може да се подиграе с всичко, включително със себе си, разбира се. Веднъж той пише на брата на Пьотър Чайковски: "Сега Чайковски е вторият най–добър творец в руското изкуство, след Лев Толстой, който е първият от доста време... Третото място е за Иля Репин (художникът), а колкото се отнася до мен, аз се самооценявам на деветдесет и осмо място."

Разбира се Чехов е много по–бележит, но през целия си живот е скромен, чувства се неудобно на сцена и често е недоволен от живота си. "Бих искал изцяло да зачеркна няколко години от живота си", пише той през 1890 година. Но винаги подхожда с чувство за хумор – през същия месец пише: "В Санкт Петербург пих толкова много, че Русия би трябвало да се гордее с мен!"

Сергей Довлатов

Сергей Довлатов

Писателят, роден в Съветския съюз, емигрира в САЩ в края на 1970–те години. Довлатов (1941–1990) винаги казва, че би желал да бъде като Чехов, и наистина е – по отношение на хумора и скептицизма, с които се отнася към себе си. "Аз съм доста бедно облечен в момента и преди се обличах още по – зле", казва той, давайки пример за стила си докато живее в Америка.

След като най–накрая е свободен от съветската цензура, Довлатов не изглежда щастлив в САЩ. Той страда от алкохолизъм и депресия. "През целия си живот чаках нещо... и сега, когато всичко вече се е случило и няма за какво да чакам, нямам на какво да се радвам", посочва авторът веднъж. Това обаче не означава, че той спира да пише и работи, или пък че не може добре да се пошегува. "Аз лично пиша за децата си, за да четат всичко това след смъртта ми, за да разберат какъв проклет добър баща са имали, и сълзи да се стичат от безсрамните им американски очи", иронично пише той.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: