Карл Брюлов
Един от най-добрите руски портретисти - Брюлов - много пътешества из Европа, а голяма част от живота си прекарва в Италия. Световна слава му носи платното "Последният ден на Помпей", на което в размер от 6,5 метра той успява да пресъздаде драматизма от момента на смъртта на античния град. Първата демонстрация на картината в Рим предизвиква истински фурор. След това тя е изложена в парижкия Лувър и получава първата премия на Парижкия Салон от 1834 година. По-късно тя е подарена на цар Николай I и сега се съхранява в Руския музей в Петербург. Брюлов печели огромна популярност и от портретите, които редовно му поръчват италианските благородници. Последните години от живота си художникът прекарва в Рим - в дома на своя приятел Анджело Титони, в семейството на когото остава и част от наследството на Брюлов.
Василий Верещагин
"Василий Верещагин - художник, войник, пътешественик" - така се казва книгата, публикувана от Асоциацията на американските художници по повод неговата първа изложба в САЩ. В тези три определения е концентриран целият му живот. Знаменит баталист и етнограф, Варещагин участва във военни кампании и е свидетел на онова, което изобразява на платната (той и загива като войник по време на руско-японската война). Славата му е свързана с крупни европейски и американски изложби, които организира сам - с щателно обмислена "сценография" и съпровождани със серии от картинни артефакти от пътуванията му. Сред най-известните е изложбата му на Туркестанската серия в Хрусталния дворец в Лондон през 1973 г. и триумфалната изложба в Ню Йорк от 1888 г., която е последвана от тригодишни гастроли из големите американски градове (Чикаго, Филаделфия, Бостън, Сейнт Луис и други) и аукцион от 1891 г., на който са разпродадени 110 платна.
Лев Бакст
През 1909-10 г. Дягильов изнася в Париж балетите "Шехерезада" и "Клеопатра". Успехът е оглушителен но не само за танцьорите, но и за художника, автор на костюмите и декорите - Бакст. "Русский Восток" със своя изискан еротизъм се пренася от сцената в модните салони - Бакст продава скиците си на дизайнера Пол Пуаре, въвежда модата на тюрбаните, шарените цветни перуки, облича и пищния маркиз Казати. След балетните премиери следва и изложба в Лувъра, в последствие изкупена, както и куп поръчки на портрети и картини от американски милиардери, сред които Ротшилд и Морган. През 1914 г. се състои първата изложба на негови работи в САЩ, успешно преминала от Ню Йорк до Филаделфия.
Борис Кустодиев
Създателят на "най-руските" картини с панаири и търговци на самовари става единственият руски художник, получил златен медал на Венецианското биенале за цялата му история. През 1907 г. Руският павилион е под надзора на импресариото Сергей Дягильов. Благодарение на него Европа вижда най-добрите руски художници за времето си, но именно Кустодиев е удостоен с най-високата награда. Журито е поразено от "Портрет на семейство Поленови", която сега се съхранява във виенския Белведер, и "Портрет на граф Игнатиев". В края на март може да видите последната на откритата изложба TEFAF в Маастрихт.
Василий Кандински
Изобретателят на абстракцията поделя живота си между Русия, Германия и Франция. Главното му постижение е свързано с Мюнхен - тук той учи в Академията, присъединява се в експресионистката група "Синий всадник", прави първата си лична изложба, преподава в арт-школата, а по-късно и в берлинския Баухаус. В Мюнхенския музей са събрани едни от най-добрите му христоматийни работи. Много други такива има и в Музей Гугенхайм в Ню Йорк, по които може да се изучават проявленията на безпредметното изкуство.
Казимир Малевич
"Черният квадрат", създаден от Малевич през 1915 г., става символ на авангарда и манифест на новия свят в изкуството, без аналог никъде по света по критерии. Триумфалното шествие на Малевичовия супрематизъм извън пределите на СССР започва още в края на 1920-те години - голяма негова изложба се състои във Варшава, а след това в Берлин.
Картините, които той сам избира за изложбите си, не се връщат в Русия - сега може да ги видите в музей Стеделик в Амстердам, както и в нюйоркския МоМА. Малевич си остава "най-скъпият" руски художник - през 2008 г. "Супрематическая композиция" беше продадена за $60 млн.
Николай Фешин
Роден в Казан - виртуоз в портретното изкуство, Фешин създава свой собствен и разпознаваем стил. Той не одобрява революцията и през 1923 г. емигрира в САЩ, където живее 30 години. В Ню Йорк го очакват изложби и поръчители, сред които най-големите колекционери и знаменитости. Работите му се съхраняват в много американски музеи и частни сбирки и регулярно се появяват по аукционите по целия свят.
Павел Челищев
Класик на модернизма, мистик, "руският Дали", един от най-ярките емигранти от революционната епоха. До неотдавна Челищев беше по-известен в Европа и Америка, отколкото в Русия. В нюйоркския МоМА се пазят около 150 от работите му, в московската Третяковска галерия - една, предадена със завещанието на художника. Потомък на дворянски род, през 1920 г. той емигрира в Берлин, след което в Париж, а през 1930-те се оказва в САЩ. Един от първите, които признават таланта му, е легендарната Гертруд Стайн - купената от нея "Корзинка с клубникой" виси в апартамента ѝ редом с картините на Пикасо. И тогава, в Париж, и по-късно, те са сравнявани и не винаги в полза на испанеца. В Америка го очаква истинска слава - той прави декори и костюми за балета на Баланчин и рисува портрети. А официалното му признание е личната изложба в МоМА през 1942 година.
Иля Кабаков
Главният представител на московския концептуализъм и най-успешният сред неофициалните художници на СССР - Кабаков съумява да направи съветския комунален бит и тоталната липса на свобода в общочовешки мащаби понятни за целия свят. От края на 1990-те живее в Ню Йорк, а лични негови изложби се правят по целия свят, включително в нюйоркския МоМА, парижкия Помпида и Тейт в Лондон.
Гриша Брускин
Световната слава залива Брускин буквално за един момент - с удара на аукционното чукче през 1988 година на първия и единствен търг Sotheby's в Москва, когато неговият "Фундалемтальный лексикон" е продаден за небивалите за неофициалното руско изкуство $416 хил. Купувач е режисьорът и носител на "Оскар" Милош Форман. Едва след 2 седмици Брускин отива в Америка, където, за разлика от СССР, изложбите му не са забранявани, а дори напротив - активно показвани. Тогава той сключва договор с един от гигантите на пазара на изкуството - галерия Marlborough, която представлява интересите му и до ден днешен.