Истории зад кулисите: надникнете зад сцената на Мариинския театър

Марк Олич
Марк Олич дълги години снима бекстейдж и репетиции на знаменития театър. Той разказа пред Russia Beyond за скритото от погледа на зрителите на най-големия театър в Петербург.

Зад кулисите се случва нещо невероятно: обикновената балерина, да я наречем условно Маша Иванова, може да разговаря с приятелка, да размишлява за проблемите си, но като направи крачка, тя престава да бъде Иванова и се превръща във фея на Сирената или друг неземен персонаж. Това преминаване от едната страна на границата на другата е силно забележимо на снимките. Мисля си, че именно това тласка хората да станат танцьори и артисти, това е истинско вълшебство.

На репетициите за мен е важно доверието и на мен ми е много по-интересно да ги снимам. Това е напълно интимен процес, в тази сфера никой не допуска обикновения труд. Хората са в състояние на търсене и не искат да видят незавършена форма. Може да има сривове и сълзи. Когато ме викат да снимам в залата, аз много ценя това.

Интересно е да снимаш собствената си трупа, където всички са ти познати и не обръщат внимание на присъствието си. Случва се момичетата да се занасят преди да излязат на сцената или, обратното, да разказват за болките си. Понякога балерините от кордебалета, според сюжета, трябва да си разменят реплики на сцената, и снимайки ги зад кулисите, чувам как героините от "Лебедово езеро" в исторически костюми обсъждат кредит за кола.

Има и много тъжни истории и ти виждаш, че балетът е колосален труд. Балерината на сцената лети като пеперуда, а зад кулисите може да падне на пода от болка, защото от напрежение краката не я държат. Към нея веднага се втурва масажистът, носят й вода и обезболяващи, защото само след няколко музикални такта тя трябва да изпърха на сцената, да лети и да се усмихва.

Тя е длъжна да танцува като професионалист, не може да греши и да манкира в движенията, защото зрителят винаги вижда, както виждам и аз, фотографът. Професионалният живот на балерината е много кратък и пенсионирането на 35 години не е слух, а обективна и много жестока реалност. А понякога това може да се случи и по-рано, ако получи травми.

Светът на балета без съмнение е жесток. Не толкова, когато става дума за отношението на участниците в процеса един към друг, по-скоро сам по себе си. Малко дете казва на 5 години: "Искам да стана балерина", и го водят в балетно студио, където всичко изглежда красиво, копринени ленти и полички. След известно време детето разбира, че трябва упорито да се труди и че шпагатът боли. В известна степен детето губи детството си.

Трудът продължава при постъпване в което и да било професионално заведение и никога не отпада, дори когато човек влиза в театъра. Прави се много сериозно отсяване. Има години, през които от целия випуск на Академията "Ваганова" в Мариинския театър не вземат никого, а годишно завършват 10 души!

Дълги години си сътруднича с Диана Вишнева, снимам спектаклите и репетициите й. Сега тя измисля нещо, което става паралелно с Мариинския театър, прави свой фестивал и откри танцьорско студио. Ние сме приятели с Диана, тя е чудесен човек, който винаги ще те подкрепи. А зад кулисите винаги е с изострени сетива и съсредоточена.

Работил съм много с Уляна Лопаткина, тя е изключително дълбок човек, от съвсем различна кръвна група, не е така пряма като Диана. Запознанството ни започна с караница помежду ни на един фестивал. Работех зад кулисите и фотоапаратът ми не беше покрит със специален калъф. Уляна излезе преди спектакъла, за да отработи "Умиращия лебед" на Сен Санс.

Музиката е много тиха, а самата партия изисква голяма съсредоточеност от артиста. И изведнъж ѝ попречиха звуковете от фотоапарата (под секрет ще каже не от моя фотоапарат). Тя прекъсна изпълнението си и, тъй като аз се бях оказал до този фотограф, по погрешка тя насочи целия си гняв към мен. Ние весело се покарахме, но след това също толкова весело се поздравявахме. По-късно по нейна покана аз направих няколко сериозни проекта и единият от тях бе "Анна Каренина". Когато човек отчита факта, че сега тя вече е приключила кариерата си, разбира, че това са уникални неща, които никога няма да се повторят.

Във фотографията, ако всичко е минало добре, резултатът остава завинаги, той е фиксиран. Същото важи за живописта, скулптурата и поезията.

А в танца трябва постоянно да се доказваш, независимо колко добре си танцувал миналата вечер, преди месец или преди година. Винаги се налага да започваш от нулата, затова няма и еднакви спектакли. Когато снимаш "Лебедово езеро" цяла година, ще получиш всеки път напълно нова снимка, разбира се, ако умееш да снимаш и виждат вътрешните процеси. Това е много интересно!

Специално за вас събрахме всичко, което трябва да знаете за Светлана Захарова - диаманта в короната на световния балет!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: