На една от тези снимки мъж хвърля игрив поглед настрани, докато свири на балалайка, докато от другата му страна на масата стои бутилка питие – вероятно водка.
Музиканти, наред с търговци, портиери, просяци, млекари, дърводелци, коминочистачи – всички тези хора се срещат по руските улици, а Уилям Карик (1827-1878) умело ги е заснел с фотоапарата си.
През 1859 г. Карик открива първото си фотографско студио на ул. "Малая морская" в Санкт Петербург, където през следващата година създава тази серия невероятни снимки. За да направи това, на шотландеца му се налага да пропътува цялата страна.
През втората половина на XIX век в Русия се развива засилен интерес към етнографията и антропологията. Същевременно нарастващата достъпност на фотографското оборудване прави камерата най-точният инструмен за улавяне и каталогизиране на света.
Пренасяйки тежкото оборудване, Карик се впуска в няколко фотографски експедиции. Той започва от районите около Петербург – Твер и Нижни Новгород, преди да премине към Финландия, някога част от Руската империя. Пътува също до Волга и в много крайречни провинции.
Резултатът е великолепна колекция от над 1000 снимки, представящи лицата на руското общество от онова време.
Фотографиите на Карик стават доста известни и могат лесно да бъдат закупени както в Русия, така и извън нея. През 1862 г. колекцията му от снимки е представена на великия херцог и наследник на руския трон Николай Александрович, който от своя страна дарява на фотографа диамантен пръстен.
Работата на Карик съвпада с период на социални и творчески промени в Русия, който включва премахването на крепостничеството през 1861 г. и възхода на реализма във визуалните изкуства и литературата. В резултат на това темата за селския живот става интересна за художници, писатели, журналисти и изследователи от онова време.
Снимките на Карик със сцени от селския живот напомнят на картините на Передвижниките (течение в руското изобразително изкуство) и като дипломиран академик в Санкт Петербург той е приятел с много от художниците в това движение. Снимките му често се използват от Передвижниците, вместно цялостни скици.
През 1876 г. Карик е награден с титлата Фотограф на Руската имперска академия на изкуствата.
След смъртта му неговите снимки са съхранявани в различни публични и частни колекции по света и дълго време остават неизвестни за по-широката аудитория.