Древните хора, населявали Рус, като цяло са били неграмотни, не са могли да проверят думите в речник и не са се ръководели от правила в речта. Затова до XIV в. долитературния древноруски език се е развивал като устен: стихийно и без каквито и да било законодателни норми, основавайки се само на закона на езика.
През XIV в. Рус вече е представена от отделни княжества и част от тях падат под татаро-монголско иго, но древноруският език продължава да се развива. В географски близки области речта започва да се развива различно и постепенно се сформират три диалекта: украински, белоруски и руски. В крайна сметка всеки от тях се оформя като отделен език, а сега това са близки източнославянски езици.
Въпреки че Русия е толкова голяма, езиковедите определят само три групи говори: северен, южен и средноруски, в които е станало взаимопроникване на северните и южните черти.
Директорът на института по лингвистика към Руския държавен хуманитарен университет Игор Исаев казва, че условната граница между старите диалекти в Източна Русия може да се прокара по централноевропейската част, ако линията тръгне от Вятка, мине през Нижни Новгород и стигне до Саратов, в южната част.
Всички говори източно от тази граница, а това означава целия Урал, Сибир и Далечния изток - са се оформили въз основа на говорите на най-старото славянско население в тези райони. Това е езикът на преселниците от централната част на Русия, който с течение на времето не се е променил много.
Поради тази причина във Владивосток едва ли ще усетите голяма разлика в речта в сравнение с Москва. Доста по-силно ще се различава речта на жителите на северния Архангелск и на южния Краснодар.
Във всички големи градове в Русия се говори предимно на така наречения литературен език. Архаичните диалекти от края на XIX в. постепенно отмират. И все пак не може да се твърди, че всички руснаци говорят по един и същи начин.
Непременно ще откриете просторечия, особено в селата и малките градове и сред по-възрастните хора. Тези разлики обаче никога няма да бъдат толкова силни, колкото са в различни региона на Италия и още повече на Китай. Като се изключат ограничен брой думи, руснаците се разбират един друг.
Средноруското наречие, типично за Москва, е прието за литературна норма, тъкмо защото Москва става столица на древната Рус. "Ако властта бе останала концентрирана във Владимир и Суздал, където са говорили на северното наречие, както това е било до края на XIII в., то сега ние всички щяхме да говорим като северняците", твърди Игор Исаев.
"Ако се качите на влак, да речем от Петрозаводск до Сочи или с други думи прекосите Русия от север на юг, ще чуете няколко вариации на говор едновременно: някой ще натъртва на о-тата, друг ще натъртва на а-тата, а трети ще омекотява ц-то, или пък ще "гъка", казва Нелли Красовская, професор в Тулския университет "Лев Толстой".
Разликите се забелязват на всички езикови равнища: във фонетиката (произношението на звуковете), в морфологията (склонение и промяна на думите в зависимост от падежа и броя) както и в лексиката (употреба на думите). Ето само някои от тези отличителни черти:
Една от най-ярките отличителни черти на южното наречие (Рязан, Курск, Воронеж, Белгород) е така нареченото гъкане, или както се нарича научно "фрикативно г". Обозначава се с гръцката буква гама γ, а се произнася като меко "х". Най-често това е заглушаване на звука "г" в края на думата пред гласна. Например "снега" се произнася като "снеха". Колкото по на юг отивате, толкова "г-то" става по-дълбоко и гърлено, а вече се употребява и в началото на думата. В Краснодар можете да чуете да произнасят "хород" (град) вместо "город". А още по на юг - в Украйна - "гъкането" е литературна норма.
Докато жителите в средната част на Русия често произнасят "а" когато "о"-то не е ударено (Масква, а не Москва), то северняците могат да се разпознаят по отчетливото "о". Между другото "а-кането" пречи на руснаците при произношението на английски думи. Например те произнасят фамилията "Обама" като "Абама".
Тази особеност е характерна и за северните, и за южните райони на Русия. Например, селяните от имението на рода на Лев Толстой в Ясна Поляна са наричали господаря си "грах" вместо "граф".
В северните части на страната обичат да "ц-ъкат" или вместо "ч" да произнасят меко "ц". "Пецика" вместо "печка" и "внуцок" вместо "внучок" (внуче).
В южните райони не говорят така, но пък омекотяват "т"-то в края на глаголите в трето лице и често се стига до припокриване с формата на инфинитива: "он ходить" (той да ходиш) вместо "он ходит" (той ходи).
Прочетете още: 5 хибридни езика с "участието" на руския!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си