Пропаганда в стихове: 10 книги за правилното възпитание на съветските деца

Култура
ТОМИ О'КАЛАХАН
Приказките не се възприемат добре през 1920-те. Вместо това в онези години на децата се четат истории за колхози, ВЕЦ-ове и върховната мощ на Ленин.

Помните ли как се завивате в леглото, а после си четете приказка с картинки за производството на захар? Да, и аз нямам такива спомени. Това обаче е ежедневие за малчуганите в СССР, когато талантливи илюстратори измислят невероятно увлекателни и примамливи начини да въвлекат децата в борбата на работническата класа.

"Таралежът болшевик" ("Еж Большевик"), П. Яковлев, 1925 г.

Тази илюстрирана приказка в стихове разказва за горската борба между "таралежа-работник" и "бруталния Цар Глиган". Тираничният глиган, който не позволява на другарите на таралежа да играят футбол, си намира майстора, когато животните (водени от благородния таралеж), тръгват на марш през гората с лозунги: "Вечна свобода за дивите животни", а след това свалят подтисника си. Звучи познато...

"Първи май" ("Первое мая") – А. Барто, илюстрации – А. Денейка, 1930 г.

След като се будят в една топла пролетна утрин и с нетърпение се запътват към своя колхоз, братята Фьодка и Альошка получават шанса да направят нещо, за което повечето деца могат само да мечтаят – да отидат на парада за 1 май на Червения площад. Самолети, влакове – момчетата са удивени от съветския технологичен прогрес. След парада пък те отиват към сиропиталището, за да си поговорят с децата там за Пионерската организация и за живота на Ленин. О, детство!

"Колка и Ленин" ("Колька и Ленин") – И. Молчанов, илюстрации – С. Костин, 1927 г.

"Какво са градовете", чуди се Колка, докато гледа преминаващите влакове през прозореца си. Той знае, че в градовете има къщи, големи колкото фабрики, и трамваи, които издържат на всякакво време. Но на кого трябва да се благодари за всичко това? "Ленин – добрият старец, който ни доведе до победа", казва му книжката му. Кой друг?

На същата вечер, като по чудо Колка се среща с мъдрия старец, който му показва света (или по-точно впечатляващата съветска жп система). След това Колка с ужас осъзнава, че това е само сън, след като се събужда и прочита във вестника: "ЛЕНИН Е МЪРТЪВ". Цялото това въображаемо пътешествие с влак за нищо!

"Еврейският колхоз" ("Еврейский колхоз") – Г. Риклина, илюстрации – С. Боим и Б. Шуханова, 1931 г.

Не всички герои носят пелерини. Някои могат да се намерят и в местната санитарна комисия.

Така е представен местната легенда Яша в тази книга: хигиенните му подвизи в съвета и трактористките му умения карат всички останали момчета да искат да са като него. Най-важното обаче е, че той мечтае да се смеси със селяните (което е забранено на евреите по време на царския режим) и да докаже, че евреите всъщност могат да орат. Усилията на Яша не са напразни – неговите ябълки и краставици скоро стават повод за завист за всички ферми в околността. Какви дни!

"Петилетката" ("Пятилетка") – А. Лаптев, 1930 г.

Първата петилетка на Сталин едва ли е първото нещо, което би ви дошло на ум, което кара децата да не могат да спят, но съветската власт полага огромни усилия да направи това начинание възможно най-интересно в естетичен план. С помощта на ярки цветове и занимателни графики, тази книга възвеличава новите индустрии и кара всичко да изглежда лесно и вълнуващо като часовете по трудово възпитание.

"Как цвеклото стана захар" ("Как свекла сахаром стала") – О. Дейнеко и А. Трошин, 1930 г.

За болшевиките е важно децата да знаят откъде идва храната им. Защо? Защото отговорът, разбира се, е невероятната селскостопанска техника на СССР. Тук няма никакви фантастични приказки – книжката предлага описание буквално стъпка по стъпка как цвеклото се оре, вади от земята и превръща в сок, а след това и в захар. Ама че увлекателно.

"Всичко за Ленин – за децата" ("Детям о Ленине") – А. Краченко, илюстрации – Б. Кустодиева, 1926 г.

Едва ли е изненада, че тази илюстрирана книжка е не толкова урок по принципите на болшевизма, колкото проповед за величието на Ленин. Само го вижте – той купува лодка на едно дете, носи храна в детска градина и дори раздава хайвера и какаото на буржоазите на заслужилите деца. В общи линии той е истински дядо Мраз – с по-хубави мустаци.

"Парадът на Червената армия" ("Парад Красной Армии") – А. Денейка, 1930 г.

"Парадът на Червената армия" е една от най-абстрактните съветски детски илюстрирани книжки – в нея светлочервените и жълти цветове създават впечатлението, че Революцията постоянно е в сезона на циганското лято. Хората на парада са благословени гълъби и искрящи слънца, а тълпата е изобразена като едно уютно, дружелюбно и миролюбиво място. Със сигурност това е един от най-артистичните начини в историята децата да се окуражат да влязат в армията.

"Съботник" ("Субботник") – М. Рудерман, илюстрации – К. Кузнецов, 1930 г.

Може би двете най-честосрещани теми в ранната съветска детска литература са реализмът и стремежът читателят да бъде накаран да се включи в масовите мероприятия. Това е очевидно от "Съботник" – в книгата се проследява на пръв поглед баналната тема за работата на машиниста, но в същото време читателят е активен участник в строителството на комунизма. В края на стихотворението главният герой (изобразен като дете без лице) получава преки заповеди от началника, който има нужда от помощ да се разтоварят картофи: "Не гледай настрани! Изправи гърба! Изпъчи гърди! По-весело!".

За здравата работа наградата е да се прибереш вкъщи с голяма чиния с картофи. Браво, другарю.

"80 000 коня" (" 80 000 лошадей") – В Войнов, илюстрации – Б. Покровского, 1925 г.

Всички знаем за Изумрудения град и замъка на Спящата красавица – но те не могат да се мерят с Волховската ВЕЦ. Първата водна електроцентрала в Русия на р. Нева е увековечена от това стихотворение с помощта на историческия ревизионизъм. Величието на централата показва как "Ленинград се издига от водата". 80-те хиляди коня всъщност не са животни, а конските сили на турбината.

Прочетете още: Руснаци осмиват стереотипите за добрите стари съветски времена!