Българо-руски кино мост: какво знаят руските фенове на седмото изкуство за България

Кадър от филма "Крадецът на праскови", 1964 г.

Кадър от филма "Крадецът на праскови", 1964 г.

Скрийншот
Най-лесният начин да се запознаеш с една страна е да гледаш филм, свързан с нея. Не е нужно да чакаш за виза и да летиш часове, за да я посетиш. Даже не ти трябват книги. Достатъчно е да се отпуснеш удобно в креслото и да посветиш два часа от времето си, вперил поглед в екрана с пуканки в скута.Избрахме 5 прочути творби, повлияли на представата на руснаците за България.

"В навечерието",1959

В романа “В навечерието”  на Тургенев съвременните руснаци може би за пръв път се сблъскват с български герой и научават нещо повече за този южнославянски народ като цяло. Още като ученик всеки руснак разбира от учителя по литература  как българинът Дмитрий Инсаров защитава красивата Елена Стахова от насилието на един пияница. Само Дмитрий може да я впечатли и да я накара да се влюби.  Само българинът може да направи противоречивата  "тургеневска дама" щастлива и да покаже на руските деветокласници, че човек може да бъде наистина силен. За по-мързеливите винаги има изход – не е нужно да четат романа. Могат спокойно да гледат филмовата му версия от 1959 г., в която образът на българина Инсаров е не по-малко очарователен. Целият филм можете да гледате тук.

"Крадецът на праскови", 1964

Докато в предишния филм зрителите се възхищават на Дмитрий Инсаров и като Елена Стахова не могат да устоят на този смел български мъж с висок морал,  в тази лента (между другото екранизацията му е по едноименния роман на Емелиян Станев) в центъра на събитията е герой от противоположния пол - българка, която рискува всичко в името на любим човек. Всички руснаци добре познават фразата на Николай Карамзин "И крестьянки любить умеют!" ("И селянките могат да обичат " – в превод на български). Сигурни сме,  че този филм показа на руската публика, че очарователните българки, също като представителите на силния пол, могат да обичат пламенно, страстно и безкористно.

"Бариерата", 1979

Филмовата адаптация на едноименния роман на Павел Вежинов представя една любовна история в мистичен антураж. Трудно е да се опише с думи дълбокият сюжет, затова препоръчваме да му се насладиш с очите си. Великият Вежинов се докосва до една страна на живота, за която повечето хора се притесняват  да говорят, но която вълнува всички. Става дума за лудостта. Лентата поставя под въпрос всички общоприети истини и рисува история, която кара едни да се вдъхновят, а други – може би да се срамуват. Фенове на театралното изкуство със сигурност ще разпознаят главния герой - руският театрален актьор Иннокентий Смоткуновски, който изиграва поредната си блестяща роля.

"Турски гамбит", 2005

България получава своето Освобождение с  пот и кръв – тази мисъл обзема съзнанието ти, след като гледаш екранната версия на едноименния роман на известния руски писател Борис Акунин. Лентата проследява хода на Руско-турската война с участието на любимия герой на Акунин - Ераст Фандорин (този измислен образ е главен герой в редица исторически детективски истории от автора). На снимачната площадка се срещат и руски, и български актьори  - а резултатът е изключително добър. Руснаците, гледали този филм, може би си представяват Освобождението на България като кадри от клипа "Идем на Восток".

 "По следите на капитан Грант",1986

Телевизионен сериал, с който децата от  1980-90-те  свързват  всичко най-добро. Какво общо има България с него? Сериалът е заснет по мотиви от известния роман на Жуле Верн  от "Одесская киностудия" съвместно със студио "Бояна" . Действието няма нищо общо с България, но е свързано с българските пейзажи, които служат като фон за разгръщането на сюжета и са свързани приключенията на филмовия герой на  Николай Еременко младши (лорд Гленърван). Белоградчик  е мястото, където мечтае да се окаже всеки малък авантюрист (тук е заснет сюжетът за експедицията в Патагония). Серии от филма можете да гледате в канала на Одеското филмово студио в YouTube.

Вижте и тези 5 руски филма, покорили света!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"