Константин Маковски
Константин Маковски/Национален Художествен музей на Беларус
Безчовечността и жестокостта, изобразени на тази картина, не са характерни за Константин Маковски. След Априлското въстание руската интелигенция научава какво става на Балканите и това потриса всички. Дори онези, които не се интересуват от военни и политически дела, подвигат темата в творбите си.
Драмата, която се разгръща върху платното му, е забележителна: действието протича в християнската църква, където турци измъчват красиви жени. За да подчертае ужаса на това, което се случва, художникът избира за модел най-хубавата жена, която за него е истински идеал за красота. Главната героиня, олицетворяваща България, е съпругата на Маковски. С тази картина художникът не само разпространява новината за тежкото положение на българските братя, но и им помага финансово: парите от продажбата на картината са изпратени в България, за да помогнат на страдащите.
Василий Верещагин
Василий Варещагин/Държавна Третяковска галерия
Самият Верещагин участва в Руско-турската война и със собствените си очи вижда Битката при Шипка. Той рисува цяла серия картини, посветени на сраженията на Балканите.
Картината е разделена на две части. Отляво е генерал Скобелев, галопиращ на бял кон, който поздравява всички за победата, а весели войници хвърлят фуражки нагоре. Обаче войната няма как би да мине без жертви. Повечето от платното е заето от образите на мъртвите войници. Отличителната черта на картината е липсата на детайли - художникът не персонализира войниците и дава само общ план, така че зрителят да може да попълни с въображението си липсващите подробности. Но във всичко това има по-дълбок смисъл – нищо няма значение, всички са равни пред смъртта.
Василий Поленов
Василий Поленов/Руски държавен музей
Пейзажният художник, който прекарва почти половината от живота в различни страни, посещава и нашата родина. През 1880-те, пътувайки до България, той остава очарован от тихата красота на природата ѝ. Василий Поленов се опитва да улови всичко, което вижда, и го направи без излишно разкрасяване - картината показва България, каквато можем да я видим и днес.
Павел Ковалевски
Павел Ковалевски/Централен военноисторически музей на артилерията, инженерните войски и свързочниците в Санкт Петербург
Един от най-големите художници на ХIХ век придружава руската армия по време на Руско-турската война и там събира много материал, който му служи като основа за по-нататъшни картини. "Борбата до Иваново-Чифлик" е една от тях.
Картината се състои от две противопоставени една на друга части: освободителите отдясно, турците отляво. Стрелбата се извършва от разстояние, въпреки че някои са успели да прекосят моста - телата на турски войници от дясната страна свидетелстват за това. Въпреки ужасяващата военна тематика картината не може да се нарече мрачна: всичко наоколо е огряно от слънцето и броят на победените врагове е по-голям от броя на убитите другари.
Лев Лагорио
Лев Лагорио/Военноисторически музей на артилерията, инженерните войски и свързочниците
Последователят на великия художник Айвазовски понякога се отклонява от любимата си тема, но запазва същите принципи на изобразяване. Както много руски художници от XIX век, Лев Лагорио участва в Руско-турската война като кореспондент. В картината си той запечатва една от ключовите битки - тази при Ловеч (1877 г.). Българският пейзаж позволява на художника да съсредоточи вниманието си върху участниците в битката, като ги превърне в център на творбата. Природният релеф тук е разнороден, а линията на директна перспектива се изгражда чрез разположението на военните. Визуалният триъгълник, чийто връх е градът, който трябва да бъде освободен, подчертава решимостта на бойците за свобода.