Защо художникът Андрей Кузкин прави скулптури от хляб?

Култура
АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
Как една затворническа традиция и християнски символ вдъхновява бивш пейзажист да изследва човешката душа чрез хлябa.

Преди петнадесет години Андрей Кузкин не проявява интерес към хлебните фигури, които сега заемат централно място в творбите му. Той смята, че антропоцентризмът (поставянето на човека в центъра на културата) е ненужен.

Започва с абстрактни пейзажи, използвайки гваш на хартия, за да рисува само две неща: небето и Земята. По-късно неговият баща - художникът Евгений Гор, го съветва да премине към по-съществени материали, създавайки различни триизмерни концептуални инсталации. Той започва да изобразява Земята с помощта на цимент, пясък и глина, като използва разтопено олово и алуминий, за да визуализира съответно океаните и небето. "За органична материя и трева взех истинска слама и я накиснах в PVA лепило. Това бе наивна, примитивна алхимия, припомняща творбите на Анселм Кийфър, Антони Тапиес или папуанското изкуство, както казва един от моите съседи".

Същевременно Андрей е очарован от пърформанс изкуството. Художествената общност добре си спомня първия му сензационен експеримент в този жанр на Московското международно биенале на младежкото изкуство през 2008 година. След като се връзва с въже в центъра на басейн, пълен с течен бетон, той обикаля в кръг, докато вече не може да ходи през втвърдяващата се маса.

От гваш и цимент до хляб

Изложбите му са последвани от биеналета и награди, но Андрей решава, че неговият скулптурен свят се нуждае от хора. Търсенето започва с подходящ материал, а хлябът изглежда като най-уместен и нетипичен. Както по-късно се оказва – така Андрей се докосва до няколко културни кода едновременно.

"От една страна има християнска символика (символът е Христовото тяло), както и символ на жертвоприношението от езически времена (традицията в славянската и други култури да се посреща с хляб и сол). От друга страна в руската затворническа традиция се правят неща от хляб. Всичко това се сливаше и смесваше в главата ми в такава мощна топка енергия", обяснява Андрей.

В Русия хлябът е символ и на пълнота и ситост, много нужен "материал" за руския народ, който може да се използва за изразяване на човешкото единство: "Всеки има тяло, крехко и нетрайно. По същия начин хлябът не е вечен - не е бронз, той се разлага".

През 2010 г. Кузкин организира самостоятелна изложба във фондация "Стела Арт", озаглавена "Герои на левитацията". Тогава е и премиерата на хлебните скулптури - три от тях, огромни и голи, в пози, показващи, че земното привличане е нищо друго освен мъчение.

Година по-късно фигурите са изложени във Венеция, но художникът е горчиво разочарован. Изглежда, че никой не го разбира.

"Цялата тази символика, която споменах, нямаше никакъв резонанс там. Това е предимно руска тема, с този вроден комплекс за жертвоприношения... Нескончаема устойчивост, неуважение към индивидуалната личност, жестокост и сантименталност, всичко в едно... А за тях хлябът няма такава символична конотация. Той е просто храна", казва Андрей.

След това художникът решава да достигне до хората. Той прави голяма партида малки фигурки и ги пуска в продажба в подлез близо до работилницата си на уличката "Хлебозаводский проезд" в Москва. "Забавно, нали? Продадох само една фигурка на момче на около осем за пет рубли. След като минаха повече от два часа полицията ме помоли да се прибера".

Това "представление" е заснето на видео и е показано на следващото Венецианско биенале. Андрей смята, че е било по-разбираемо за чужденците. Този път има контекст: "Много 30-годишни наркомани, баби и други обикновени хора от моя регион в Южна Москва… и не само хляб".

Година по-късно художникът отново "се проявява", създавайки малките фигурки цяла една седмица с помощта на затворници в затвора "Белият лебед" в Красноярск. Проектът води до заснемане на филм, пълен с диалози между Кузкин и философски настроените затворници.

Множат се!

Престоят на Андрей в резиденцията на творческия клъстер "Фабрика" в Москва, където той прекарва изминалата година, сега е към своя край. Тук неговите малки фигурки еволюират, ставайки "по-малки, по-многобройни и по-тъжни." 1104 човешки фигури, високи 10-15 см, се появяват в неговата работилница, която ще бъде част от голяма инсталация, наречена "Молители". Той планира да ги постави в циментови кутии - 440 см високи и 360 см дълги и широки, за да ги изложи в една от галериите на Москва (още не знае коя).

"В по-широк смисъл искам да сглобя всичките си скулптури и да създам голяма "хлебна изложба". Не знам защо, но изглежда, че е важно не само за мен..."

Стремежът към създаване на чудеса не приключва тук: Вижте как този сибирски художник съчетава снимки и живопис!