Всички дълбоки и тъмни бездни на човешката душа: как Достоевски повлиява на художника Едварт Мунк

През април в Третяковската галерия открива първата в Русия голяма изложба на световноизвестния норвежец Едварт Мунк. Макар в Русия да не знаят толкова много за картините му, творчеството на Мунк има по-голяма връзка със страната, отколкото бихме могли да предположим. Негов кумир и вдъхновител е самият Достоевски, а най-известната творба на художника – "Викът" – изглежда сякаш в картината се е вселил един от бесовете на Достоевски.

Директорът на Третяковската галерия, която няколко години води преговори с музея на Мунк в Осло, отбеляза, че Мунк в изкуството прави онова, което Достоевски прави в литературата: "Обръща човешката душа отвътре навън и показва всички дълбочинни и скрити страсти, които разкъсват хората, показва сложността на човешката природа".

Мунк се възхищава на литературния дар на Достоевски

Бохемството на Осло от 1880-те, част от което е и младият Мунк, е сбор от творци-анархисти, които жадно четат превеждания тогава на норвежки Достоевски.

"Кога някой ще успее да опише тези времена? Трябва ни Достоевски или поне смес от Крог (художник, наставник на Мунк), Йегер (скандален писател-анархист) и, може би, мен самия, за да опишем толкова убедително, колкото е успял Достоевски с руския сибирски град, стагнацията в Кристияния (старото име на Осло) – не само тогава, но и сега", пише Мунк.

Любимото ми произведение – повестта "Кротката"

Малкоизвестна творба на Достоевски (при всички случаи останала в сянката на славата на останалите му романи) е повестта "Кротката", която оказва на Мунк особено голямо влияние. Това е разказ за самоубийството на нещастно момиче, което заради бедността се омъжва за презиран от нея ростовец.

Експертите смятат, че един от най-известните автопортрети на Мунк – "Между часовника и леглото", на който е изобразена гола женска фигура – всъщност е илюстрация към "Кротката".

Слабостта към болните и бедни момичета е обща черта на Мунк и Достоевски. Една от най-известните картини на Мунк – "Болното дете" или "Болно момиче", предизвикваща бурни недоволства у критиците заради "непълнотата си", отразява скръбта на художника за смъртта на любимата му сестра от туберкулоза.

"Честно, не знам защо тогава съм се привързал към нея, изглежда заради това, че винаги беше болна... Ако беше още куца или гърбава, струва ми се още повече щях да я обикна...", казва Расколников.

Картините на Мунк страдат като героите на Достоевски

Биографът на Мунк Стенерсе описва странния метод, по който художникът, смятащ картините за собствени деца, ги "възпитава", ако не се получават. Той ги оставя на дъжда, вятъра, под снега и след известно време ги взема. Известно е, че именно така е работил над картината "Раздяла" (1894) и тя силно е пострадала. Случайни появили се петна, например следи от птичи изпражнения, стават част от картината.

Този метод Мунк нарича hestekur или "конско лечение". Експертите смятат, че това е позоваване на съня на Расколников, в който малкият герой смята как мъж бие своята хърбава кобила, само защото е негова. А тълпата скандира "бий до смърт".

Мунк се асоциира с писателя

Мунк може би създава онова, което днес наричаме "фен-арт", изкуството на фена. На един от многобройните си автопортрети Мунк изобразява себе си с ръка на скелет. Битува мнение, че за тази творба художникът се е вдъхновил от портрет на Достоевски, направен със сходна техника от швейцарския художник Феликс Валътън.

Мунк е открит мъртъв с том на Достоевски

На изложбата има неголяма книга, принадлежала на художника – тя лежи на витрината до писмата на Дяголев до художника. Това е книгата Djasvlene – така на норвежки звучи името на романа "Бесове". Именно с тази книга на масата Мунк е намерен мъртъв в своето крайградско имение недалеч от Осло през 1944 година.

Russia Beyond благодари за помощта в подготовката на материала на Анастасия Четверикова, културолог, журналист, лектор на "Прямая речь", автор и водещ на подкаста "Изкуство за момчета".