Мюсюлманска страна ли е Русия?

Култура
ОЛЕГ ЕГОРОВ
На пръв поглед не изглежда така, но ислямът е сред най-важните религии в Русия - с най-голям брой последователи след православното християнство.

Едно от най-видните мюсюлмански официални лица в Русия - Равил Гайнетдин, който ръководи Руския съвет на мюфтиите, предизвика доста противоречия през март 2019 г., когато заяви, че броят на хората, които се обръщат към исляма, ще нарасне в страната през следващите няколко десетилетия.

"Според специалисти, чиято компетентност е извън съмнение, след 15 месеца около 30% от населението на Русия ще бъде мюсюлманско", каза той.

Според последните проучвания на фонд "Обществено мнение" (ФОМ) в момента мюсюлманите са едва 7% от населението на Русия (което е около 10 милиона души), макар че няколко мюсюлмански организации критикуват оценките и твърдят, че те подценяват броя на вярващите. Така предполагаемият ръст от до 30% предизвиква някои съмнения. Колега от православната църква обаче подкрепи мнението на Гейнетдин.

Съмнителни прогнози

"Това е така. Мюсюлманите раждат повече деца [от православните християни]… Чеченците, ингушите (предимно мюсюлманските народи от Северен Кавказ) имат по около осем деца на семейство", казва Димитрий Смирнов, ръководител на Патриархалната комисия за семейството, защита на майчинството и детството. "Русия ще се изчерпа от [етнически] руснаци до 2050 година. Ще има други народи, живеещи тук - чеченци, ингуши, араби", прогнозира той.

Учените обаче не подкрепят апокалиптичния възглед на Смирнов по въпроса. "Такава прогноза е просто смешна. Руснаците не се различават от другите нации по отношение на раждането на по-малко деца. До 2050 г. чеченците и ингушите също ще имат по-малко деца. Това е глобална тенденция", каза за ТВ канала "360°" Борис Денисов, демограф от Московския държавен университет.

Така или иначе мюсюлманите, живеещи в Русия, не са някакъв вид нежелани чужденци, които просто са дошли да изгонят местните жители. В действителност в хронологичен план ислямът се появява на руска земя още преди християнството.

Проблемната история на исляма

Град Дербент в Дагестан (1900 км южно от Москва) е най-южният руски град, един от най-древните, основан през VI в. пр. Хр., както и първият мюсюлмански град на територията на съвременна Русия. Арабите превземат Дербент през XVIII в. и веднага го превръщат в център на исляма в Северен Кавказ. Това става много преди руснаците, които по това време живеят далеч на север и приемат православното християнство през 988 година.

В края на краищата Рус (така се нарича Русия по това време) трябва да съжителства с ислямските си съседи и това не винаги е приятно. Златната орда - държава, основана от потомците на Чингис Хан, принуждава руснаците да плащат данък от 1260-те до 1480-те години, е ислямизирана през XIV век. По-късно, когато първите царе обединяват Русия, те воюват срещу мюсюлманските държави, възникнали след разпадането на Златната орда.

Тогава Русия придобива първото си мюсюлманско население - през 1552 г. Иван IV (Иван Грозни) превзема Казан, столицата на татарите, които и днес представляват най-многобройните руски мюсюлмански народи. През XVI-XVIII век Русия продължава да завладява предимно мюсюлмански територии - около река Волга, Кавказ, Крим и по-късно Централна Азия. Правителството често действа доста жестоко.

"Руските управители, заедно с православните йерархи, са решени да изкоренят исляма, унищожават много джамии и убиват много молли", пише сайтът "Кавказский Узел". Всъщност е нормално: тогава всяко правителство действа еднакво, опитвайки се да наложи своята религия на нови територии.

Само Екатерина Велика през 1780-те години създава официален държавен орган, който да третира мюсюлманите в Руската империя наравно и да им позволи да бъдат правна част от обществото. Мюсюлманите са свидетели на същите етапи като другите неправославни християнски религиозни групи в Русия: кратък период на религиозна свобода след революцията от 1905 г., антирелигиозни репресии през съветския период през 1924-1991 г. и доста либерален подход в новосформираната Руска федерация.

Различни и умерени

За разлика от християните, мюсюлманите в Русия нямат централизирано управление. Това е обща черта на религията: всеки, който е достатъчно образован, с добро познаване на Корана и Сунната (записа за живота на Пророка Мохамед), може да стане проповедник и да създаде собствено училище.

"Руските мюсюлмани се делят на три групи. Първо - татарите и башкирите, компактно заселени в районите на Волга и Урал; второ - мюсюлманите от Северен Кавказ; трето - мюсюлманските малцинства в цяла Русия, включително мигранти от републиките от Централна Азия, Азербайджан и Северен Кавказ", казва Алексей Малашенко, ръководител на научноизследователска дейност в Центъра за цивилизационен диалог. "Тези групи са различни етнически, културно и дори религиозно".

Въпреки това всички те използват руския език като език за комуникация - дори в джамиите (в допълнение към традиционния арабски). Общият език изгражда мост между различните ислямски групи, обединявайки ги в специфичен "руски ислям", който има няколко общи черти.

Според Игор Загарин, експерт по религия и доцент в Руската президентска академия за национална икономика и публична администрация, руските мюсюлмани се придържат най-вече към сунитския клон на исляма, като го интерпретират предимно по-умерено от крайните консерватори като Саудитска Арабия.

Годините на съвместно съществуване с мнозинство от немюсюлмани повлияват на исляма в Русия, правейки го доста толерантен. В края на краищата Русия е не само мюсюлманска, но и православна, католическа, будистка и т.н., а всички вярващи трябва да се научат да живеят заедно.

Питали ли сте се някога какво е да си мюсюлманин в Русия?