За нас, руснаците, всички шансове да подходим към "Последните царе" дори с най-малка доза сериозност, бяха обречени в момента, в който в мрежата се появи този скрийншот от сериала на Netflix.
Adrian J. McDowall/Netflix, 2019; Getty Images
Човек има само една възможност да направи първо впечатление. А впечатлението, което Netflix иска да създаде, е че шоуто е исторически точно и създадено на базата на подробни проучвания. Но ако първото нещо, което то ти сервира, е снимка с надпис "1905", на която се вижда Червеният площад с Мавзолея на Ленин (през 1905 г. на Ленин му предстоят още 20 години живот!) – можете да се сбогувате с историческата точност на момента. Снимката вероятно е купена от Getty Images. За какво да си правиш труда, след като в интернет е пълно със стотици готови снимки!
А ако си мислите, че тази брутално обидна грешка е най-големият проблем на сериала – чака ви изненада. Пригответе се за шамар след шамар в лицето на всеки, който има и бледа идея за руската история.
Глупостта далеч не спира с Мавзолея от 1905 година.
Добри намерения
Adrian J. McDowall/Netflix, 2019
"Последните царе" е доста амбициозен проект: той е създаден от Nutopia – студио, чиято цел е да въведе "нов жанр в телевизията – мегадок или съчетание от епична кименатография, екшън драма и висококачествена документалистика". Сериалът от 6 серии обхваща целия период на управлението на последния руски император Николай II, който е на трона от 1894 г. до екзекутирането му през 1918 година.
Това е един от най-важните моменти не само в руската, но и в световната история като цяло: Руската революция през 1917 г., която слага край на Руската империя на Николай, води до създаването на СССР. Светът днес щеше да е много различен, ако революцията не се беше случила: нямаше да има световно комунистическо движение, а над Запада нямаше да е надвиснала руската "заплаха". Адолф Хитлер нямаше да има възможност да си играе с тези глобални страхове... списъкът с възможните последици е доста дълъг.
Събитията преди революцията през 1917 г. са жизненоважни за разбирането на съвременната история като цяло и изключително сложни, така че да се предадат под формата на популярно развлечение винаги е било и си остава сериозно предизвикателство. "Последните царе" приема това предизвикателство и бележи епичен провал.
Изобилие от грешки
Да започнем с дразнещите исторически неточности. Сериалът засяга някои популярни митове – като например легендата за мистериозния фаворит на царското семейство Григорий Распутин и предполагаемата му любовна връзка с императрица Александра. Той развенчава тези легенди, но допуска някои крещящи неточности, които на практика убиват всяко усилие да се създаде един исторически акуратен продукт.
Дори и аматьор в историята като мен не може да пренебрегне тези грешки. Разказвачът нарича Думата "избраното правителство", макар че всъщност тя е парламент – напълно различен вид власт. Ако създателите просто бяха потърсили в Google, щяха да разберат, че и днешният ни парламент носи същото име!
Още по-дразнещи и абсурдни грешки се появяват, когато разказвачът нарича Анастасия и Милица – дъщерите на черногорския цар, който живее в руския двор – "черните принцеси" – прякор, който никога не е съществувал. Изглежда, че авторите просто са объркали руската дума "чёрные" (черни) с "черногорские" (черногорски), което ме кара да се замисля дали са се консултирали и с един рускоговорящ (да не говорим историк), докато са правели този "мегадок". Подобно дръзко пренебрегване на нещо толкова просто е честно казано изумително.
На моменти "Последните царе" сякаш вкарва някои доста неправдоподобни сцени с единствената цел да направи сериала малко по-пикантен. Като например опита на Распутин да съблазни дъщерята на премиера или дъщерята на Николай, принцеса Мария, която прави секс с един болшевик. Заклетият революционер Иван Калев, представен като изключително интелигентен човек, крещи "М....а му на царя!", преди да го застрелят. Първо на първо, всъщност той е обесен. И второ, речникът на руската интелигенция в онези времена просто не съдържа подобни изрази. Но на кого му пука? Дори царете псуват на поразия. (Всъщност, аз също го правех, докато гледах сериала).
Върховна небрежност
Adrian J. McDowall/Netflix, 2019
"Последните царе" в крайна сметка е провален от онова, което е замислено като основното му предимство – формата. Сериалът прави опит да съчетае историята за управлението на Николай, в която самият той, семейството му, Распутин и всички други важни исторически фигури се играят от актьори, с шоу в стил "говорещи глави", където група западни историци начело със Саймън Сибаг Монтефиори (автор на "Романови 1613-1918) дават на публиката общата картина на случващото се в Русия в онези времена.
Целта е с един куршум да се убият два заека, което прави историята да изглежда едновременно като нещо като "Игра на тронове" със симпатични герои, секс и насилие (съжалявам, в Руската империя не е имало дракони) и нещо образователно и сериозно. Резултатът е сцена, в която Николай страстно се люби с жена си (или Распутин, който оправя всичко живо наоколо), следвана от Монтефиори, който говори как Русия затъва все по-дълбоко в икономическа криза. Тези два свята просто не си подхождат, което прави разказа твърде разпокъсан и хаотичен.
Стереотипи и свръхопростяване
Снимка със свободен достъп
Сериалът на Netflix съдържа твърде много от нещо, което в Русия наричаме "клюква" (червена боровинка) – стереотипни портрети на Русия, нейния народ и условията, в които той живее. Приятният живот е изобразен като приказен рай; столиците са осеяни с дворци, потънали в злато и скъпоценни камъни; лошите руснаци (основно болшевики) пият много и т.н. Хора, защо не се опитате най-накрая да изкарате нещо ново?!
Освен това сериалът просто не може да понесе тежестта, с която се е нагърбил – опита да обясни най-трагичния край на европейско царско семейство само в шест епизода. Важните фигури са свръхопростени и изглеждат като анимационни герои: "добър демократичен Романов", "лош автократичен Романов", "безскрупулен революционер".
Присъда
Ако има нещо добро в "Последните царе", то е отношението на авторите към героите: те представят Николай II като добронамерен, но слаб човек, който е трагично неподходящ за владетел. Авторите симпатизират на семейството му, но и на хората, които вече не могат да понасят некомпетентното им управление. Болшевикът Яков Юровски, който планира екзекуцията на царското семейство, е изобразен като човек с чест и принципи. Това е най-трагичното нещо в Руската революция и Гражданската война – и от двете страни има добри хора, но епохата, в която живеят, ги превръща в безмилостни врагове, които се избиват безмилостно. Според мен в това отношение "Последните царе" е успешен.
Въпреки това общата ми оценка остава "много лош". Многобройните исторически неточности, общата небрежност и опитите да се разкаже последователно една много дълга и сложна история просто убиват една всъщност добра идея. Да се надяваме, че в бъдеще авторите (чужденци или руснаци) ще се поучат от тези грешки и ще се отнесат към този епичен и ужасяващ период с уважението, което заслужава.
Разберете и кой от Романови държи правата върху руския трон днес!