Руската литература на XIX век е литература на типовете, която изобразява "типични герои в типични обстоятелства". Иван Сергеевич Тургенев извежда архетипа на типичното руско момиче, така наречената "Tургенева дама". Тя е нежно, младо момиче, може да изглежда слаба, но има голяма морална сила, която се изразява в нейната любов - тя обича всеотдайно и упорито. Мъжете при Тургенев обикновено се страхуват от такива жени, те се оказват твърде страхливи и меки. Единственият случай, в който "Tургеневата дама" намира женското си щастие, е историята на Елена Стахова и българина Димитър Инсаров (романът "В навечерието"). Защо Tургеневата дама не може да намери щастието с руснак? Защо Тургенев е решил да избере българин за най-мъжествения си герой?
Жажда за действие
Романът е написан през 60-те години на XIX век - времето на въстанията срещу турското робство, време на промени на световната сцена. Както може да се съди по романа на Тургенев, руското обкръжение на Елена Стахова е загрижено по тези въпроси, но съвсем не е дейно - младите интелектуалци много философстват, почти не работят, разхождат се без цел и посока. "Добре нахранените не разбират гладните", гласи руска поговорка. Затова мнозинството не разбират страстта на Инсаров, който с думи и дела демонстрира отдадеността и верността си към интересите на своята страна. Елена обаче го разбра.
Мъжки двойник
Преди 150 години Тургенев осъзнава онова, над което се съгласяват съвременните психолози: противоположностите може и да се привличат, но само съюз от подобни личности се оказва способен да оцелее. Двойката на Елена и Дмитрий демонстрират близостта на два архетипа - рускиня и българин. Външната слабост (неомъжено момиче в патриархално общество и чужденец от несвободна страна) не премахва вътрешното ядро. Елена има желание да бъде полезна на хората, чувство да има цел и способността да пренебрегва конвенциите. Независимо от факта, че руските ѝ приятели са добри хора, те са доста обикновени и в тях няма желание за действие, което Инсаров притежава в изобилие. В българина руската жена вижда не само идеалния си герой, но и себе си. Дали това е основата на руско-българските семейства?
Свързани с една верига
Сигурно сте чували песента на съветската рок-група "Наутилус Помпилиус" "Свързани с една верига" ("Скованные одной цепью").
И ако по време на припева си въобразяваш, че маршируваш в тълпа от съмишленици, със сигурност ще разбереш нашата героиня след разговора ѝ с Дмитрий Инсаров. "Забележете: последният селянин, последният просяк в България и аз — ние желаем едно и също. Всички имаме една цел. Знаете ли каква увереност и сила дава това!" - след такива думи Елена просто няма шанс да не се влюби. Принадлежността към нещо голямо, по-голямо от празния живот на руското дворянство, вдъхновява. Дмитрий мисли за себе си и за целия православен и славянски свят, той се занимава с активна просветителска дейност, прави учебници за изучаване на български и руски език, превежда българските песни на руски и - за срам на руснаците - заслужено ги упреква, че знаят малко други славянски езици.
По-различен от другите
Разбира се, Инсаров се откроява от цялото обкръжение на Елена - понеже не е руснак. Но българин ли е той? Или - преформулираме въпроса – типичният българин ли е? Според българския филолог Емил Димитров истинският българин от XIX век едва ли прилича на Инсаров: българите, които са учили в Русия, са стоели настрана и не са интегрирани в руското общество, а свободното разполагане с парите също е нещо извънредно - особено за студентите. Дали Тургенев е измислил фалшив българин?
Не, не, и отново не - Инсаров има истински прототип - българският студент в Московския университет Николай Катранов: точно неговата история вдъхновява Тургенев да напиша романа "В навечерието". Ако Инсаров е много руски – простете на Иван Сергеевич: той, както и сам признава, не познава много добре другите славяни.