Като част от програмата за подобряването на ВДНХ тази година беше открит единственият в Русия Музей на кирилицата Център на славянската писменост "Слово". След като посетихме изложбата, пред нас възникнаха куп въпроси – и решихме да ви дадем отговорите за тях. Разказваме ви как е представена толкова сложна тема като кирилицата с помощта на мултимедия, дали хората без филологическо образование могат да я разберат и дали създателите на изложбата не забравят за българския принос – обръщаме се към куратора на изложбата Михаил Покрас.
Юлия Агеева
Започваме с един съвет: ако тази година се окажете в Москва и решите да посетите този музей, изберете първата половина на вторник следобед - за 80-годишнината на ВДНХ посещението на изложението по това време е безплатно.
Като преминавате касата, няма да намерите въведение. Според куратора това решение е умишлено: "Като навлизаме в тази тема с научна и творческа група, оказва се, че темата за кирилицата е прекалено голяма, като космос, и според нас би било грешно да се каже за всичко в един кратък обобщаващ текст."
Когато попаднете в музейния лабиринт, се оказвате заобиколени от стени, разказващи събития, свързани с Русия, света и езика. Така ще преминете от XX век към IX - времето на създаването на славянската писменост. За да говори за кирилицата и славянските езици през пространството, изложбата използва средствата на музиката, филмите и стенограмата.
В началото бе Словото
Юлия Агеева
В изложбата има 4 тематични маршрута, всеки от които има уводен текст. Няма определена посока - посетителят може да ходи накъдето поиска.
Историческият маршрут разказва за самото начало на "текста" - ще разберете, че камбаната, едно от първите средства за комуникация, е била възприемана като човек (тя има език) и всеки елемент от украсата на храма, независимо дали е стенопис или барелеф, носи определено послание. Ще научите как и върху какво са писали в древността, а маршрутът, посветен на образованието, ще ви каже как древният новгородски учебник е бил отворен и веднага разрушен.
"Искахме да направим изложба не само за кирилицата, но и за славянската устна култура. Няма как да се разглеждат тези две понятия отделно"
Днешното разбиране на текста е много по-различно от това, което е било в Древна Русия - на изложбата ще научите историята за това как княз Ярослав изпратил 300 деца да учат, а майките им плакали за тях, сякаш са убити.
Най-трудно е да се направи просто
Юлия Агеева
"По време на подготовката на експозицията бяха създадени няколко варианта на маршрута, посветени на историята на писмеността, - казва Михаил Покрас. - Исках също да говоря за различните видове комуникация (с по-висши сили - молитви, с обществото - манифести и по-късни романи, помежду си - писма, със себе си - дневник, тук бихме се спрели на житието на протопоп Аввакум), но после решихме всичко това да влезе в ръководството за обучение на водачите".
Михаил отбелязва, че той е бил категорично срещу "усредняването" на потенциалната аудитория. В изложбата има експонати "не за всеки", но има анимирани видеоклипове, които изчерпателно и достъпно отговарят на основни въпроси. Екип от седем експерти и 15 редактори (студенти и докторанти на HSE) са събрали материали, от които по-късно са създадени пътеводители за изложбата - пълна и кратка версия. Музеят обаче няма да спре дотук.
"Не казахме всичко, което искаме, - споделя г-н Покрас, - за да разберем как работи всеки експонат и доколко той ще бъде интересен и разбираем за зрителя, трябва да се срещаме със зрителя. Нещо ще се промени и се радвам, че нови хора носят нови идеи за развитието на музея."
Още през март-април 2020 г. в сградата на музея ще се появи бар за четене и двуетажен апартамент, където всеки ще може да стигне до увеселителен парк от текстове.
Работейки заедно с образователния проект Arzamas, екипът на "Слово" успява да постигне това, което иска – да създаде научна информация и да я представи не като факти, който трябва да се знаят, а като възможност да погледнете света от специален ъгъл.
Нова вълна?
Преди сто години, на 26 декември 1919 г., е приет указ "За премахване на неграмотността в РСФСР". Може ли музейната експозиция да се разглежда като опит да стане част от "новата вълна" на образователната програма? Кураторът отговаря скромно на този въпрос: "Би било прекалено високо да се считаме за част от нова вълна от образователна програма, но въпросите в образованието наистина ме вълнуват, тъй като и аз имам деца, - споделя Михаил Покрас, - Вярвам в диалога и ми се струва, че всяко знание се изяснява и проверява чрез критика в диалога."
"Ние създадохме музей на въпросите"
Юлия Агеева
Относно латиницата
Историята познава случаи, в които кирилицата е била заменяна от латинската азбука (например с появата на болшевиките езиците на малките народи започват да се създават с помощта на латинската азбука). Какво ще се случи с кирилицата? Зададохме този въпрос на Михаил Покрас.
"Тогава болшевиките са били ръководени изключително от идеята да се отдалечат от царя и царска Русия, от всичко имперско, включително азбуката, но още през 1930-те години Сталин спира това", отбелязва г-н Покрас. "Не съм експерт, който да дава научна оценка, но ми се струва, че кирилицата няма да изчезне. Поне у нас. Моят швейцарски колега каза веднъж - в коя европейска държава могат християни и мюсюлмани да съществуват толкова мирно? Струва ми се, че това е единственият жизнеспособен модел - страната ни може да съществува в мултикултурна ситуация, имаме различни националности и вероизповедания. Мисля, че ще има баланс и в света, ако приемаме такова разнообразие. Трябва да сме готови да се променим. Можете да знаете 2-3 езика, като същевременно притежавате свой собствен."
Между другото, трябва да отбележи, че преходът към латинската азбука просто би бил неудобен - в началото на 2000-те, когато се появиха мобилни телефони, но те все още нямаха кирилица, руската буква Щ (шч) трябваше да да се транслитерира с четири знака - SHCH.
Cпомнят ли си за България?
Юлия Агеева
Можете да бъдете спокойни - организаторите на "Слово" не само предоставяват информацията по достъпен, но и доста завършен начин. Експозицията не би могла да не спомене Българското царство и ролята на България (хубаво е, че някои факти обикновено се разказват само на славянски филолози, а тук те са представени по достъпен начин, както възрастните, така и децата биха ги разбрали). Споменава се и Преславската катедрала (893 г.), при която е одобрена употребата на славянския език в богослужението, и следователно официалното му признание.