"Дългуч" ("Дылда") от Кантемир Балагов
Кантемир Балагов/"Нон-стоп продакшн", 2019
Новият филм от ученика на Александър Сокуров вече беше награден в програмата "Особен поглед" на Канския финофестивал и ФИПРЕСИ, а също така и беше номиниран за "Златен глобус". Драмата за две жени от Ленинград, всяка от които по свой начин преживява поствоенния синдром, е вторият пълнометражен филм на 28-годишния режисьор. Първи е "Теснота", разказващ за семейство от родната република на Балагов – Кабардино-Балкария – в края на 1990-те (също беше забелязан в Кан).
"Всичко започна с книгата на нобеловия лауреат Светлана Алексиевич "Войната не е с лице на жена". Прочитайки я, открих за себе си цял свят. Преди това рядко се замислях за войната и почти никога за съдбата на преживелите война жени", споделя Балагов за "Дългуч".
"Дългуч" е прозвището на жена на име Ия, демобилизирана след контузия зенитчица, която сега работи в болница и отглежда момче. През есента на 1945 г. от фронта се връща приятелката ѝ Маша и сложните им любовни отношения стават сюжетообразуваща ос за множество емоционални истории на втори план. "Благов умее да бъде мощен и безогледен", твърдят критиците. Смърт, психологически шантаж, социално неравенство, еднополова любов в малко театрални декори на съветската комуналка – в "Дългуч" има всичко това и дори повече.
"Не можем да живеем без космоса" от Константин Бронзит
Константин Бронзит/"Мельница", 2014
Създателят на анимации Константин Бронзит не за първи път попада сред претендентите за "Оскар" в категория "Най-добър анимационен късометражен филм". Номинации получиха и неговите "Уборная история - любовная история" (Lavatory – Lovestory) и "Не можем да живеем без космоса" (2014). И да, новият филм има същото заглавие като този от 2014 г., макар двете продукции да са самостоятелни и да са свързани само от обща тема.
"Специално избрах това име, просто защото там отново [се разказва] за същото! За това, че човекът не може да живее без космоса!", твърди Бронзит.
Новият филм е трогателна история за дете, което следва мечтата си. Казват, че при излъчване в детски групи, децата отначало се смеят, а към края замират в тишина. Филмът на Бронзит, в действителност, не е правен за деца (и по-точно не само за тях).
За да усетите "магията" на Бронзит, обезателно гледайте стилистично идентичната анимация от 2014 година. Филмът събра над 50 международни награди. Новият "Не можем да живеем без космоса" вероятно ще получи по-малко.
"Акварел" от Виктор Косаковски
Виктор Косаковски/Aconite Productions, 2018
Режисьорът Виктор Косаковски, колега (съкурсник) на друг знаменит режисьор Алексей Балабанов, е голяма личност сред документалистите. Той е лауреат на Берлинския кинофестивал и притежател на националните "Ника" и "Бял слон", член на Европейската киноакадемия и оскаровския комитет. С лентата му "Да здравствуют антиподы!" през 2011 г. беше открит Венецианският кинофестивал.
Новият "Акварел" вече стана сензация. Това е философска притча, в която водата е главен герой, който преминава сложен път от ледовете на Байкалското езеро в Русия, през Маями, бива завладян от урагана Ирма и стига до мощния водопад Анхел във Венецуела. Удивителните красоти в продукцията са снимани съвместно с Великобритания, Германия, Дания и САЩ.
"Акварел" освен това е първият в историята филм с 96 кадъра в секунда (вместо обичайните 24). "Хобит" на Питър Джаксън, например, е заснет с честота от 48 кадъра. В крайна сметка лентата е много по-обемна и реалистична. "Свикнали сме, че дъждът в киното са бели щрихи, а при нас всяка капка е отделна", твърди Косаковски. След премиерата във Венеция през 2018 г. на мастър клас по документалистика се записа половината Холивуд. На "Оскарите" филмът на Косаковски беше представен в категория "Най-добро документално кино".