Какво трябва да на направиш, за да станеш светец в православната традиция? В списъка има едва две неща: първо, да изживееш праведно живота си, напълно отдаден на грижите за ближните си. Второ – да умреш. Покойният праведник, ако е допринесъл за разпространението на православието, вярно е служил на Бога, правил е чудеса или е приел мъченическата смърт за християнската вяра, може да бъде причислен от РПЦ в редиците на светците.
"Църквата нарича "светци" онези хора, които са се очистили от греха, помилвани са от Светия дух и са показали Неговата сила в нашия свят", пояснява архимандрит Тихон Софийчук, председател на комисията по канонизация на Киевската епархия. Критериите за канонизацията са широки: не е задължително да изцеляваш болни с докосване с ръка, достатъчно е да водиш добродетелен живот.
За годините си на съществуване РПЦ е канонизирала над 2500 души. Някои от светците, впрочем, са особено известни сред народа. Кои са те?
Сергий Радонежки (починал през 1392 г.)
Свободни източници
Монахът Сергий Радонежки живее във времена, в които още не съществува понятието "Русия" – в началото на XIV в. На мястото на съвременната западна част на страната живеят, воюват и се помиряват десетки княжества. Отец Сергий, радващ се на огромен авторитет, е първият в историята старец, отишъл си от света монах, към когото за съвет се обръщат силните.
Именно Сергий Радонежки основава най-големия руски православен манастир – Троице-Сергиевата лавра, той, според летописите, благославя московския княз Дмитрий Донской при сражението срещу татарите в Куликовската битка, знакова за руската история.
Самото раждане на Русия като нация от православни хора се свързва с името на Сергий. "Възникването на руската духовна култура и руската култура въобще, Светата Рус като културен идеал... безусловно са свързани с преподобния Сергий", подчертава Владимир Легойда, председател на Синодалния отдел на РПЦ по взаимоотношенията с обществото и медиите.
Василий Блажени (средата на XV – средата на XVI век)
Свободни източници
Православната църква дълбоко уважава лудите, които, въпреки привидното си безумие, са просветени духовно и се смятат за близки до Бога. Шампион сред тях е Василий Блажени.
Бродягата Василий лято и зима ходи без дрехи и няма дом, но го познава и почита цяла Москва. Привидно лудият умее да предсказва бъдещето, безмилостно ругае грешниците и предизвиква страх и уважение дори у безпощадния Иван Грозни. След смъртта на Василий останките му се съхраняват в събора "Покров Богородичен" на Червения площад – от този момент известен като събора "Василий Блажени".
Ксения Петербургска (1730 г. – началото на XIX век)
Свободни източници
Както и Василий Блажени, Ксения Петербургска не е с всичкия си: според житието след смъртта на мъжа ѝ тя започва да носи дрехите му, да се представя с неговото име и да казва на всички, че мъжът ѝ е жив, а тя е умряла. Всичкото си състояние Ксения раздава на бедните, скита се по града и проси милостиня, нощем се моли на Бога.
"За големите ѝ подвизи и търпение Господ още приживе прославя избраницата си. Робинята Божия Ксения получава дар за прозрение в сърцата и в бъдещето", отбелязва монахинята Таисия в жизнеописанието на Ксения Петербургская. Светицата умира след 45 години скитничество.
Фьодор Ушаков (1745 – 1817)
Свободни източници
Едва ли адмирал Фьодор Ушаков, прославен морски военачалник от XIX в., е очаквал почти два века след смъртта му Църквата да реши да го канонизира. През целия си живот му стигат победите на службата: за кариерата си Ушаков няма нито едно поражение, не губи нито един кораб, нито един от подчинените му не попада в плен. Благодарение на Ушаков и таланта му Русия доминира в Черно море.
Впрочем адмиралът има и духовни заслуги: например той остро се противопоставя на пиянството сред моряците, раздава цялото си богатство за благотворителност, дълго се моли в манастирите. "Силата на християнския му дух се проявява не само със славните победи в боевете за Отечеството, но и с великото му милосърдие", отбелязва се в заявлението за канонизацията му, От 2004 г. адмирал Ушаков е свети покровител на руския флот.
Серафим Саровски (1754 – 1833)
Свободни източници
Духовният наследник на Сергий Радонежки, старецът Серафим, също живее далеч от света, в гората, но компанията и съветите му са търсени от хора от цяла Русия. Според легендарното му житие дори мечките и вълците са се кланяли пред добрата воля на стареца (малко по-правдоподобната легенда гласи, че веднъж Серафим е ограбен от разбойници, които му удрят главата с брадва, но праведникът просто се моли за вразумяването им).
Още приживе започва почитта към Серафим Саровски, но е канонизиран през 1903 г. по инициатива на Николай II, който се надява светецът да го дари с наследник. Както пише министър Сергей Вите, императорът и съпругата му са уверени, че Саровски ще даде на Русия след раждането на четири велики княгини и наследник". Наследник на Николай действително се ражда.
Йоан Кронщадски
Свободни източници
За разлика от много други светци, Йоан Кронщадски не е монах, а енорийски свещеник, който живее близо до Санкт Петербург и вярва, както цитира биографът му, че жителите на шумната столица "не познават Христос повече, отколкото диваците в някаква си Патагония". Отец Йоан се установява в намиращия се до Петербург Кронщат, обитаван от работници, затворници и пияници.
Матрона Московская (1881 – 1952)
Свободни източници
От раждането си селянката Матрона е сляпа, а от 16-годишна тя не може и да ходи, но, както гласи житието ѝ, "никога не роптае заради своя недъг, а смирено носи тежкия кръст, даден ѝ от Бога". Както и другите светци, още приживе тя става известна сред православните, които отиват при нея за съвет или изцеление.
При това голяма част от живота си прекарва в съветския период, когато атеистичната власт забранява изповядването на православието – на Матрона и послушниците ѝ им се налага да се скитат от апартамент в апартамент, рискувайки да ги арестуват. Но в крайна сметка съветската власт така и не закача Матрона. Сляпата праведница и сега си остава една от най-популярните "народни" светици, на която се молят по време на болест или тежки времена.