Как руските старообредци празнуват Рождество в Москва

Култура
КАМИЛ АЙСИН
За да видите как руските староверци празнуват един от главните християнски празници, съвсем не е задължително да ходите в Сибир. Днес страрообредчески общини от всички видове съществуват открито и в Москва.

Старообредчеството е известно предимно със своите религиозни виждания и поведение, но Рождество (те също го отбелязват на 7 януари) приемат предимно като детски празник. Затова след дългата служба енергията на младежите и децата намира отдушник в игри, хора или просто бягане. Подаръците, ястията и самоделните рождественски пещери са сред нещата, по които си приличат с другите християни, вместо да се отличават.

Староверците нямат единна църква, но имат множество, в различна степен различаващи се една от друга, групи. Старообредческите църкви, течения и съгласия (така се наричат обединенията от вярващи) са повече от двадесет и контрастът между тях е поразителен (с това напомнят на протестантите). Староверците се появяват в Рус през XVII век. Когато патриарх Никон прави реформа на църковните книги и богослужения, част от православните не приемат нововъведенията. Разколниците обаче не са съгласни не само с реформирането на православието, но и помежду си. По най-общи оценки броят на руските староверци е около 3 млн. души по целия свят (мнозина бягат от натиска на православната църква в САЩ, Латинска Америка и в други страни). Болшинството от тях – над два милиона – живеят в Русия.

В съвременното старообредчество се отделят две основни групи: поповци и безпоповци. Първите, запазвайки верността към дореформените принципи на православието, във външните си прояви за непросветения наблюдател слабо се отличават от обикновените православни. Вторите са принудени да се откажат от свещениците и болшинството църковни тайнства, затова службите им са повече подобни на православна версия на протестантството.

Поповците и Рождество

Митрополитната катедра на Руската православна старообредческа църква (най-голямата религиозна група от староверци, наброяваща около милион) се намира в Рогожка слобода в Москва. Рождественското богослужение провеждат в Покровския събор, построен специално по поръчка на общината в края на XVIII век. Отвън съборът слабо се отличава от тези на РПЦ, но вътре е различно – изображенията на иконите се кръстят не с три, както православните, а с два пръста – както болярката Морозова на известната картина.

Литургията, извършвана по старообредческия канон, за случайния гост също не се отличава поразително от това, което можем да видим в храмовете на РПЦ. Тя се служи на седем, а не на пет приношения (по време на всяка православна литургия се взема агнец от просфора, който се пресъществява в "тялото Христово", а този хляб се поставя в чашата за причастия), те се носят прясноизпечени, още топли, а не се пекат предварително и не се правят с мая, а със закваска. Пекат се не в кръгла форма, а с осмоъгълен кръст и т.н. Има също някои словесни разлики в Символите на вярата, Евхаристийния канон и Херувимската песен. Песните на старообредците са винаги в унисон, на единогласие.

В Москва можете да видите рождественска служба и на друго разклонение на поповците – Руската Древноправославна църква (РДЦ). Катедрата на патриарха ѝ Александър (Калинин) се намира в Покровския събор на ул. "Новокузнецкая". Този храм обаче исторически съвсем не е старообредчески и е предаден на староверците едва през 1990 година.

Безпоповците и краят на света

Тази разновидност на старообредците значително се различава от онова, на което сме свикнали православните. Произтича от това, че буквално във второто поколение след разкола тези староверци губят всички свои свещеници, а нови не се появяват, защото свещеник може да бъде ръкоположен само от епископ. Епископ Павел Коломенски – единственият архиерей, който не приема реформите, умира в изгнание.

От тайнствата безпоповците запазват само Кръщението и изповедта, които се извършват от миряните. Нуждата от свещеник за спасяването на душата се отрича от тях.

Рождеството сред безпоповците може да изглежда по много различни начини, в зависимост от групата им. Общото е това, че литургията не се служи като такава. Няма и причастия, вярващите просто се събират заедно за съвместни празнични молитви, които могат да продължат до няколко часа.

Ако попаднете на такава рождественска съвместна молитва, то ще ви удиви съставът на молещите се. Това са основно старци и деца. Без свещеници безпоповците не могат да се венчаят, затова и "живеят в грях" и се обгръщат с различни наказания. И по конкретно на общата молитва те не могат да седят до "праведните" придошли или не се допускат в молитвената зала, или стоят зад преградка, отделно от истинските вярващи.

Криещи се от държавните преследвания и репресиите, безпоповците предпочитат да се заселват или на руския Север, откъдето идва и името на най-голямото пезпоповско съгласие – Поморското, или да отиват далеч в Сибир - обособени села на старообредци-безпоповци и днес могат да се открият в планините на Алтай, Тува и Бурятия.

Федосеевското съгласие на безпоповците днес е базирано в Москва около Преображенското гробище. Отделни такива общини с времето претърпяват различни изменения в ученията си и сега съвсем не приличат нито на съвременното, нито на дореформеното православие. Със загубата на целостта и единството на традициите, общините на безпоповците изцяло разчитат на ръководството на своите духовни наставници, които понякога могат да са доста отдалечени от традиционното християнство. Значителна роля в това играе убеждението, че те живеят в постапокалиптични времена в царството на Антихриста.

А знаете ли кога и как в съвременна Русия празнуват Коледа?