15 руски художнички, които трябва да познаваш

Олга Розанова

Тя е единствената от "амазонките" на авангарда, която успява да създаде собствен модернизъм – цветопис. Както и много художници от авангарда, Розанова експериментира много с новите направления преди да стигне до своето. Тя е била футуристка и заедно със своя възлюбен, поета Александър Кручених, създава футуристична книга, където текстът и изображението се сливат в едно цяло. Тяхната най-известна работа е черно-белият албум "Война".

За кратко време се присъединява към групата на Казимир Малевич "Супремус". През 1917 г. рисува своите шедьоври "Зелена ивица" и "Безпредметна композиция", които изпреварват с няколко десетилетия абстрактния експресионизъм на Марко Ротко и Барнет Нюман.

Варвара Степанова

Съпруга и съратница на авангардиста Александър Родченко, Степанова е сред основателите на конструктивизма. През 1921 г. тя започва да се занимава с живопис, която е обявена от конструктивистите за буржоазна, като насочва своя талант към "полезно изкуство" - дизайна.

Тя става един от пионерите на работното облекло, в чиято основа заляга една форма, която се променя в зависимост от професионалните изисквания. Заедно с Любов Попова в началото на 1920-те работи във фабрика за щампована басма, където разработва орнаменти за тъкани в духа на авангарда.

Александра Екстер

Тя е една от първите руски художнички, преминали към абстрактната живопис. Научава за кубизма през годината на неговата поява, посещавайки Париж през 1907 година, където се запознава с Пикасо, Брак и Аполинер.

Преминава през увлечението по кубизма, но става известна с градските си пейзажи в стила на кубофутуризма с пейзажи от Италия. През 1916 г. преминава към безпредметната живопис, която се отличава с особен цвят и динамика. Създава блестящи проекти в московския Камерен театър, като пренася кубизма на сцената.

Зинаида Серебрякова

В изкуството ѝ има силни отзвуци на стила модерн. Героините в нейните портрети са въплъщение на красотата и на поетичността на Сребърния век. Романтични и безметежни, те сякаш живеят извън житейските бури, в света на вечната женственост, където не се чува грохотът на революциите и войните. А самата художничка минава през мелницата на историята.

След Революцията почива съпругът ѝ, Серебрякова остава с четирите им деца без средства. Когато в средата на 1920-те години тя заминава за Париж, две от децата ѝ остават в СССР. Най-известните работи на Серебрякова са "Автопортрет пред тоалетката", а също и "Избелване на платното" от селския цикъл.

Наталия Гончарова

"Суфражетката на руската живопис" в наши дни е най-скъпата руска художничка – цените на нейните творби достигат £6,5 милиона. В нейното изкуство се пречупват неопримитивизъм, иконопис и най-новите художествени течения на авангардизма. Гончарова преосмисля религиозната живопис и създава нейна съвременна версия в своята селска поредица.

През младите си години участва в акции на футуристи, снима се в техни филми-акции с разголена гръд. След Революцията се премества със съпруга си Михаил Ларионов в Париж, където работи най-вече в театъра в "Руските сезони" на Сергей Дягилев.

Любов Попова

След увлечението си по кубофутуризма и супрематизма Попова намира себе си в конструктивизма. През 1921 г. започва "да прави неща". "Дейността на съвременния художник неизбежно протича в пределите на конкретно производство", пише Попова.

Заедно с Варвара Степанова тя сътрудничи при създаването на работно облекло. В нейните дрехи е подчертана преди всичко конструктивната и функционалната им роля. Особената кройка на джобовете, шевовете, раменете и закопчаването определят образа на работника, летеца, агитатора и хората от други "революционни" професии.

Вера Мухина

Скулптор-монументалист тя е една от създалите героичния стил в съветската скулптура. Нейните герои са титани на новия съветски живот, покорители на историята. Активно участва във въплъщаването на плана на монументалната пропаганда през 1920-те години.

Най-известната работа на Мухина е 24-метровата скулптура "Работник и колхозница", създадена за съветския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 година. Днес тя се издига в парка на ВДНХ. След войната прави портрети на съветската интелигенция.

Татяна Назаренко

Изкуството на Назаренко става знаково за 1970-80-те години. В рамките на реалистичната художествена школа тя успява да въплъти стремежите на своето време, говорейки с гласа на съветската интелигенция.

В центъра на вниманието X са личните преживявания, вглъбеността, усещане на неудовлетвореност, самота, изразени с помощта на иносказание, метафора, алегория. Интересува я собствената ѝ съдба, съдбата на близки хора, живота на нейното поколение. В СССР Назаренко е обвинявана в "уродливо" изобразяване на действителността заради стила ѝ на гротескно изобразяване на нейните персонажи.

Лидия Мастеркова

Тя е една от малкото художнички от кръга на нонконформистите. През 1950 г. се присъединява към "лианозовската група", в която влизат неофициалните поети и художници Оскар Рабин, Генрих Сапгир и Владимир Немухин, с когото Мастеркова има граждански брак в продължение на 14 години.

Мастеркова рисува в стила на метафизическата абстракция, придавайки на геометричните форми сакрално значение. Освен това тя използва в композициите си техниката на колажа, включвайки в живописта дантела, брокат и старинни тъкани. Участва в легендарната "Булдозерна изложба", след чието разпадане през 1975 г. заминава в Париж.

Ирина Нахова

През 1980-те години Нахова влиза в кръга на московския концептуализъм. Тя е първата художничка в СССР, създала в московския си апартамент тотална инсталация "Стаи" ("Комнаты"), като пример за жанра енвайрънмент.

В началото на 1990-те се премества в САЩ. В инсталациите си използва различни методи - живопис, фотография, колаж, видео. Една от най-известните ѝ работи е гигантска вагина от инсталацията "Постой с мен" ("Побудь со мной"), която оказва силно въздействие на зрителя. През 2015-а тя представя Русия в националния павилион на Венецианското биенале.

Айдан Салахова

Главната одалиска на съвременното руско изкуство изследва съдбата на жената от Изтока в съвременния свят. Изкуството ѝ искри от напрежение, което се поражда на мястото, където Изтокът и Западът се срещат, традиции и съвременност, вечност и мимолетност. Нейните източни красавици живеят в света на негата и съблазънта, криейки взривната си сексуалност под хиджаба.

Напоследък Салахова е оставила живописта заради скулптурата, извайвайки сама от карарски мрамор символите на художествената си вселена - фалоси-минарети и вагини-кааби.

Ирина Корина

Как ироничен изследовател на постсъветската култура, Корина безпогрешно сканира картината на съвременния руски живот. Тя работи в жанровете инсталация и обект, с майсторството на сценограф режисира светлината, звука и пространството. Главният глас обаче в хора на изразителните средства, които тя използва, става текстурата.

Художничката толкова вярно усеща материала, че в съчетанието на чанти от промазана тъкан, керемиди, гофриран метал, сайдинг, ламинат, пакети и парчета тапети, които тя използва в работите си, нашето време е представено със всичките си характерни черти. Тя организира изложби в много музеи по света и участва в Основния проект на Венецианското биенале през 2017 година.

Олга Чернишева

Чернишева работи в различни жанрове – живопис, графика, фотография, но най-голяма известност ѝ носят произведенията в жанра видеоизкуство. Нейната дипломна работа във ВГИК (Всеруския държавен институт по кинематография) е посветена на Павел Федотов, който е най-саркастичният руски художник на XIX век.

Оттогава федотовският дух не изоставя художничката. Тя е внимателен и ироничен наблюдател на постсъветския живот с всичките му измамни надежди и противоречия. Чернишева е една от най-показвани на запад руски художнички и единствената рускиня, влязла в новата книга "Жени художнички" ("Women artists") на издателство Thames & Hudson.

Анна Желуд

Анна е художник, който поетизира "красотата на грозотата". В центъра на вниманието ѝ са най-прозаични предмети, които ни обкръжават във всекидневието ни - стари изоставени бидони, тенджери, чайници и ютии стават нейни герои първо в живописта, а после в скулптурата, която тя създава от нагънат метален прът.

Желуд оставя от вещите само скелетите, така че, губейки желязната си тъкан, те се преобразяват в идеи за предметите, двойници, забравили житейското предназначение. Тя участва с проект "Комуникации" ("Коммуникации") в основната експозиция на 53-о Венецианско биенале.

Таус Махачева

Махачева е посветила своето изкуство на изследването на това как древните културни традиции и обреди живеят в съвременната култура на Дагестан, кавказка република в състава на Руската федерация.

Възпитаничка на Goldsmiths и Кралския колеж в Лондон, тя работи в жанра видеоизкуство и създава както сценични, пълни с ирония сюжети, така и сюжети от живота, пропити от ирония. За образа на жената-супергерой СуперТаус в проекта "Без название 2" Махачева получава руската Награда на Кандински през 2016 година.