5 странности на великите руски художници

1. Манията за преследване на Александър Иванов

Художникът рисува знаменитата си картина "Появата на Христос пред народа" над 20 години в Италия. Понякога изпада в крайна нужда, а с времето картината му буквално започва да го унищожава: заради напрегнатата работа зрението му се влошава, а отгоре на това малкото му познати започват да забелязват странности в поведението му.

Според писателя Павел Ковалевски "той е човек единак, плашещ се от появата на всяко ново лице, който се кланя усърдно на прислугата, вземайки ги за стопани – човек с живи движения и бягащи очи, макар постоянно забити в земята".

Известният писател Иван Тургенев си спомня, че на покана да обядва в римския Hotel d'Angleterre Иванов е отговорил с решителен отказ, твърдейки, че със сигурност ще го отровят. Той е уверен, че завистливите италиански художници са решили да го убият и се съгласява да приема храна само в траторията Falcone – според него там работи единственият честен сервитьор.

2. Неочакваната щедрост на Иван Крамской

Крамской е определян като един от най-ярките руски портретисти от втората половина на XIX век. Макар към края на 1860-те години да става доста известен художник и да няма липса на поръчки, за него си спомнят като за много пестелив човек. Същевременно познатите му отбелязват една странност: за разлика от много свои колеги, той дава работите си на клиентите, поставени в богати рамки, но не иска допълнителни пари за това. Казват, че един от поръчителите е посочил на Крамской тази странност: хубавите рамки струват доста, а художникът губи по няколко хиляди рубли годишно.

Крамской дори се обижда и заявява, че смята за неучтиво да дава портретите без рамки – в края на краищата на стената картините се поставят в рамки. Клинетът не отстъпва: "Но портрета го давате вие, защото сами го правите, а рамката я правят за вас. Плащате пари за нея", а Крамской настоява на своето: "Аз и за боите плащам пари, тях също не ги правя, и за четките, и за платното... излиза, че и за това отговаря клиентът?"

3. Василий Верешчагин като специалист по връзки с обществеността

Художникът е известен не само в Русия: през август 1888 г. нюйоркският вестник Evening star пише: "Когато излезете от светлините на деня, от грохота и суетата на 23-та улица в пространство с приглушена изкуствена светлина и ви посрещнат причудливи комбинации от странни ефекти и мускусни аромати на сградата, където се съхраняват знаменитите картини, това е подобно на преход в друг свят – толкова странен е интериорът на галерията на Верешчагин в сравнение с онази обстановка, която току-що сте оставили навън".

Преди това няма случай, в който картините на руски художник да предизвикват такъв интерес сред американската публика, а изложбата да става толкова знаменито събитие – авторът на същата статия я нарича "най-театрализираното представление в Ню Йорк тези дни".

Макар картините на Верешчагин да се радват на голям интерес сред публиката, художникът силно се безпокои дали творчеството му е достатъчно добре представено в медиите.

Художникът Михаил Нестеров си спомня как Верешчагин сам оправя статиите за изложението в Одеса: "Критикът му дава да прочете възторжен отзив, приготвен за утрешния ден. Василий бегло поглежда, мръщи се: недоволен. "Дайте, казва, тук молив". Взима бързо хартия и пише, пише. Готово, подава. "Ето, - казва, - как трябва да се пише за верешчагинската изложба". Критикът е смутен и притиснат от категоричността и плама на знаменития баталист... Статията, "редактирана" от Василий, на другия ден, в неделя, се появява в "Одески новости". Всички навсякъде я четат, тичат към изложбата на Верешчагин и славят самия Верешчагин, толкова ненаситен и ревнив към славата си".

4. Любовта към пеенето на Виктор Васнецов

Авторът от детството е известен на всеки руснак с приказните "Богатири", "Альонушка" и "Рицари на кръстопът", не просто рисува картини, но и обича музиката. Но в действителност няма музикален талант. Художникът добре разбира, че песните му не доставят радост на обкръжението му и в обикновения си живот се сдържа. Но вкъщи, работейки, се увлича и започва да си припява, отначало тихо, а след това все по-силно и по-силно.

Със смях той разказва: "Работя си, работя и незабелязано за себе си се разпявам, а малкият Миша (на 6 години) идва към мен и напълно сериозно казва: "Татко, не пей. Когато пееш ми става страшно".

За щастие до наши дни не са съхранени записи от песните на Васнецов, а днес зрителите имат възможност да се насладят на живописта му, без да изпитват аудио-страдания.

5. Скъперничеството на Иля Репин

Въпреки че известният Иля Репин е много заможен, той се слави с патологична стиснатост. Например предпочита да посещава Петербург от извънградското си имение "Пенати" сутрин, защото тогава билетът за трамвая е наполовина от дневната му цена.

С годините Репин започва да води начин на живот, който на самия него му изглежда много здравословен. Днес човек не може да изненада никого с вегетарианство или суровоядство, но в началото на ХХ в. това е необичайно.

Веднъж Репин кани на гости знаменития писател Иван Бунин, който в последствие си спомня: 

- С радост се забързах към него: в края на краищата това беше чест – да бъдеш нарисуван от Репин! И пристигнах, чудно утро, слънце и голям студ, дворът на вилата на Репин, който по онова време е обсебен от вегетарианството и чистия въздух, е в дълбокия сняг, а в къщата прозорците са широко отворени. Репин ме посреща във валенки, шуба, кожена шапка, целува, прегръща, води ме в работилницата си, където също е студено, и казва: "Ето тук ще ви рисувам сутрин, а след това ще закусваме както Господ Бог е наредил: с трева, скъпи мой, с трева! Ще видите как прочиства това и тялото, и душата, и дори проклетите си цигари скоро ще откажете".

Започнах да се кланям ниско, да благодаря горещо, замрънках, че утре ще дойда, но сега трябва бързо да се върна обратно на гарата – имам много спешни дела в Петербург. И се втурнах към гарата, а там отидох право в бюфета към водката, запуших, скочих във вагона, а от Петербург изпратих телеграма: скъпи Иля Ефимович, аз, в пълно отчаяние, спешно бях повикан в Москва, тръгвам веднага..."

А сега се пренесете в руските галерии с 10 от най-известните картини, които познава всеки руснак!