Масленица е народен празник, който трае една седмица през февруари или март. Хората отбелязват края на зимата и същевременно изяждат тонове палачинки, а от понеделника след края на Масленица започва Великденският пост. През това време православните руснаци отказват много земни удоволствия за над 40 дни, включително храна, цигари и особено негативни мисли.
От древни времена руските хора следват ритуала на изобилното похапване на палачинки и пиене (просто казано – на лакомията), както и на традиционните народни игри. Руските художници от края на XIX – началото на ХХ век, които акцентират над обикновените хора и селяните, особено силно обичат този любим народен празник. А това е отразено и в творбите им.
Василий Суриков – "Завземане на Снежния град", 1891 г.
"Завземане на Снежния град" от великия руски художник Василий Суриков изобразява една от игрите на Масленица, популярни сред сибирските казаци. Картината показва кулминацията, когато членове на единия отбор най-сетне разбиват снежната стена. Суриков вижда подобни игри в селата край Красноярск, родния му град (където също гледа много ритуални сцени от живота на староверците. Тези наблюдения полагат основите на известните му късни платна "Боярина Морозова").
Константин Маковски – "Масленица на Адмиралтейския площад в Санкт Петербург", 1869 г.
Гражданите не изостават от сънародниците си в селските райони, които празнуват Масленица на улицата. На централните площади се изграждат временни театрални сцени, големите пазари предлагат хляб и зрелище: купища от палачинки с различен пълнеж – от мед и сладко до хайвер, както и представления и дори пиене на водка...
Пьотр Грузински – "Масленица", 1889 г.
Провеждането на състезания с тройка коне е един от най-добрите начини за забавление. Хората подготвят животните предварително и се обличат с най-хубавите си дрехи в светли цветове.
Алексей Третяков – "В селото", 1873 г.
Тази картина показва един от най-важните ритуали в седмицата на Масленица – сватовството. Младите хора често излизат заедно, създават връзки и планират сватби за пролетта, когато приключи Великият пост.
Федот Сичков – "Празнична езда", 1910 г.
Роден на село, Сичков изобразява живота на селяните през цялата си кариера. И особено празничните им забавления: правенето на снежни човеци, люлеенето, танците и, разбира се, карането на шейни!
Борис Кустодиев – "Масленица", 1916 г.
Този художник рисува няколко платна, посветени на Масленица и зимните празници. Ето едно от най-емблематичните. То прелива от радост и забавления, които със сигурност ще заразят всеки наблюдаващ. Като гледа човек си спомня отминалите дни, когато селяни и граждани навсякъде правят масови тържества – а някои продължават и до днес.
Константин Коровин – "Фестивал на Масленица", 1930 г.
Най-добрият начин да усетите духа на Масленица определено е да посетите сами Русия. Особено малките древни градчета като Суздал (230 км от Москва). Повечето традиции тук все още се спазват и хората се забавляват и похапват тонове палачинки. Но трябва да гледате и филма на Никита Михалков "Сибирският бръснар", в който има много автентична сцена на празненствата на Масленица в стара Москва.
Аполинарий Васнецов – "Изгаряне на куклата на Масленица", 1920 г.
Една от най-ефектните части на празника е изгарянето на чучелото на Масленица. Това сламено създание символизира зимата и унищожението му цели да прогони студа и мразовитото време.
Семьон Кожин – "Масленица. Сбогом на зимата", 2001 г.
Обикновено куклата на Масленица се изгаря в събота, като отбелязва финалния етап на празненствата. И така съвременните художници отразяват древния празник.
Константин Кризановски – "Неделя на прошката в селско семейство", XIX век
След като всички палачинки са изядени и Масленица е изгорена, е време да поискаме прошка. Помолете някого за нещо. И човекът, когото молите за прошка, по традиция трябва да отговори "Бог ще ти прости". Така хората пречистват съвестта си за поста и упражняват послушание и смирен живот с мисли за спасение на душата в подготовката за вечния живот.