Огромният графитен лик на Исус Христос се появи в Москва в края на октомври. Той не е първият и, съдейки по всичко, няма да е последният. Нарисуван е в основа на мост от 28-годишния художник Александър Ципков. Наложило му се е да постои на стълба: на височина рисунката е почти пет метра.
"Направихме първото подобие на графити заедно с няколко мои съкурсници още в художествения институт преди пет години", разказва Александър Ципков пред Russia Beyond. Като студенти те се оказват на практика в Ростов Велики, където решават да се разходят из изоставени храмове и да започнат да рисуват. "В Русия има много изоставени и разрушени архитектурни паметници. Те са хиляди и са забравили от всички и буквално се разпадат тухла по тухла. Затова отидохме там, за да привлечем внимание", твърди художникът.
След института Александър рисува предимно само в храмове и само за храмове - прави мозайки и икони. Излиза на улицата едва през май тази година за компания на художниците на графити. "Първото, което направих, бе да нарисувам голям Спасител. Стана яко. Разбрах, че сега вече ще работя така".
Иконописът под формата на графити е опит да се изнесе иконата извън стените на църквата, да бъде преосмислена в нов контекст, казва той. "Иконописта е прекрасно изкуство, от нея е тръгнало Възраждането. Макар в Русия да има много талантливи иконописци, църковното изкуство днес преживява криза. Помислих си защо да не направя икона с нов материал, без да се отклонявам от канона?
По думите на Александър в църковното изкуство също има мейнстрим, но все още няма толкова много свобода, колкото би искал.
"Когато днес влизаме в обикновен храм, виждаме позлата и маниерни, сантиментални образи, изрисувани по вкуса на църковни баби. Гледаш и не вярваш - чувстваш, че зад позлатата има фалш. Защото понякога енорията диктува на художника: дайте да го направим така, че бузите на Богородица да светят с ярко червен цвят, та да е красива, а ръцете да са като живи, за да ти се прииска да ги пипнеш. А това е лошо. Винаги ми се е искало да рисувам свободно на улицата, да не завися от никого, да гледам образци от XV-XVI и да опитам нещо свое".
Това, което днес прави Александър, е част от големия художествен проект "След иконата", в който участват още няколко десетки художници. Проектът обхваща всичко: от организирането на изложби в музеи и в храма "Христос Спасител" до уличното изкуство. Целта му е да се възобнови диалога за християнството в съвременното изкуство.
За графитите си Александър взема благословение от църквата и засега нито веднъж не се е сблъсквал с противодействие. "Досега са възразявали само отделни фанатици и регионални иконописци, хора, които са ме откривали в социалните мрежи и са ми писали, че опорочавам името на Христос, че сега вече всеки ще може върху светия образ да напише или да нарисува нещо лошо. Такова нещо обаче не се е случвало досега. Около моите графити се появяват други работи, но досега нито веднъж върху тях".
Александър рисува там, където обикновено се появяват графити от всякакъв друг вид - в задни дворове, покриви, под мостове. Това просто са по-тихи места, казва той. Могат да го арестуват за вандализъм. "Бих искал да направя нещо грандиозно, огромно, на цяла фасада на многоетажно сграда", казва той. Засега обаче градската администрация не подкрепя такива планове. Единствената негова работа, санкционирана от властите, е огромен псалм, направен в подмосковското Одинцово на фестивала на уличното изкуство.