Вижда призванието си в педагогиката
Чертков/Sputnik
През 1861 г. Александър II отменя крепостното право и стотици селяни са принудени да сменят естеството на дейността си, да се насочат към градовете и да мислят за препитанието си. Толстой се тревожи за тяхното бъдеще и във фамилното имение в Ясна поляна основата училище за селските деца, включително и за момичета.
Писателят изучва европейския педагогически опит и създава свой собствен метод. Преподава той самият – чете книги на децата, разказва за руската история, за природните явления и учи децата само на това, което според него е важно. По-късно открива още няколко училища в околните села, а към преподаването се включват и децата на Толстой и неговите студенти от университетите, както и поклонници на писателя.
Толстой освен това упражнява децата да развиват творчеството и въображението си и се възхищава на тяхното любопитство и свежите им нестандартни идеи.
Обича селянка
О. Игнатович/Sputnik
Преди сватбата си Толстой дава на годеницата си София да прочете неговия дневник. Тя е шокирана от подробните описания на любовните похождения на Толстой – цял живот той се срамува от либидото си и се отдава на самоанализ и самобичуване в дневниците си. Главното обаче е, че София прочита подробно описаните отношения със селянката Аксиния, която има дете от графа.
Размислите на Толстой за плътските страсти и "престъпната" любов към селските жени са отразени в няколко произведения: "Казаци", "Дявол", “Тихон и Малания”.
Толстой е в люта разпра с най-големия писател по онова време – Тургенев
Третяковска галерия
В руската литературна среда е било прието възрастният и признат писател да покровителства талантливите дебютанти. Безспорният талант на Толстой след излизането на "Детство" (1852) и "Севастополски разкази" (1855) е оценен от мнозина и най-вече от Иван Тургенев, който е водещият руски писател по онова време.
Толстой обаче не само не приема приятелските напътствия на Тургенев, но и открито критикува новия си покровител – на него са му чужди либералните европейски възгледи, също както и идеите за равните права на жените в романите на Жорж Санд, на които се възхищават всички "западняци".
За караниците има лични мотиви. Тургенев открито говори за извънбрачните си отношения и за извънбрачните си дъщери, а Толстой пък просто не може да приеме този "греховен" образ на живот. Писателите се скарват, а Тургенев обещава "да фрасне Толстой по мутрата". Толстой по-късно пише, че "Тургенев е подлец, който трябва да бъде набит". Те се помиряват едва след 20 години. Вече на смъртния одър Тургенев пише на Толстой: "Радвам се да бъда ваш съвременник".
Опитва се да напише за дворянското въстание, а се получава "Война и мир"
ТАСС
Романът за войната с неполенова Франция първоначално не е в плановете на Толстой. Него винаги са го интересували декабристите – дворяните, които през 1825 г. вдигат въстание в Петербург с искане монархията да бъде ограничена, а селяните – освободени, и затова са пратени на заточение в Сибир.
През 1856 г. царят обявява амнистия за декабристите и Толстой решава да напише роман за завърналите се от заточение в Сибир. Само че Толстой се отвлича по педагогиката (виж. Пп №1) и успява да напише само няколко глави. Когато се връща към романа, сюжетът вече не е актуален и Толстой се потапя в търсенето на мотивите за самопожертвованието на дворяните и така се появява епопеята "Война и мир".
Докарва Достоевски до припадък заради интерпретацията си на Библията
Третяковска галерия
Толстой е дълбоко вярващ, но тълкува Евангелието по своему, убеден е, че е важно да се вярва в истината на божиите слова, но не и да се прекланяш пред всичко, свързано с Исус. "Според Толстой "учението на Христа" се свежда до пет заповеди, които развиват или отменят заповедите на Моисей", пише Зорин. Ако това трябва да се изрази кратко, то всички хора са равни, а прелюбодеянието и всяко насилие са забранени.
Възгледите на Толстой предизвикват интерес у Фьодор Достоевски: когато среща братовчедка на Толстой, той я моли да му разтълкува неговите идеи. Тя прочита на глас писмата на писателя до брат ѝ и по-късно пише, че Достоевски "се хванал за главата и с отчаян глас повтарял: 'Не е така, не е така!..'" Той не проявява съчувствие към нито една мисъл на Лев Николаевич.
6. Моли да помилват убиеца на императора
Illustrirte Zeitung, 1881
Една от главните идеи на Толстой е да не се оказва съпротива на насилието със зло и тя намира отражение в известната история за покушението срещу царя. През 1881-а двама терористи взривяват каретата на Александър II в Санкт Петербург и при атентата царят умира.
Толстой пише писмо до влиятелния реакционен реформатор на новия цар и моли убиецът да бъде помилван като акт на християнско милосърдие. Властите обаче преценяват, че това е равносилно на поощряване на терора и вниманието им странния писател се засилва.
Участва в преброяване на населението
Архивна снимка
"През януари 1882 година, разчитайки да разбере по-дълбоко причините за обкръжаващото зло и да намери начини да се бори с него, Толстой участва в преброяването на населението", пише Зорин. Писателят работи в най-тежкия район на Москва – Хитровка, където се намират истински гета с приюти за бездомни, пияници, престъпници и проститутки.
Той общува много с местни, раздава пари, които веднага потъват в хазарт или отиват за пиене. И главният извод, направен от Толстой от пребиваването в това място, е, че само малкото подаяние се приема от бедняците с благодарност, а прекомерната щедрост за тях е опит "отново да им бъдат наложени правилата на света, които те са отхвърлили".