Ти вероятно не веднъж си чувал за party like a Russian (да се забавляваш като руснак)? Така се прави, когато някой е готов да похарчи и последната си рубла, за да организира за гостите разкошно празненство. Дори Баба Яга в нашите приказки, която иска да изяде младия юнак, не може да му откаже гостоприемство.
Да се нахрани, да се напои и да се сложи да спи
Андрей Рябушкин
Специалното отношение на руснаците към гостите е свързано преди всичко с огромните пространства, на които ние живеем. Дори сега във времената на автомобилите, когато се отдалечиш само на 100 км от столицата, можеш да се почувстваш изгубен в безкрайните простори, защото до най-близкия дом и дори до бензиностанция разстоянието съвсем не е близко. За пътешественика из Русия от миналото това начинание си е било на практика екстремен опит. Дори от Питер до Москва пътуването с коне е отнемало пет дни.
А какво да кажем за другите, по-отдалечени и още по-пусти райони като Сибир и Далечния изток? И с получаването на новините нещата са били проблем по същите причини. Всички новости от далече са се научавали, само след като някой е пристигал и ги е разказвал.
И. Билибин
Затова от дълги години руснаците имат традицията да отварят вратата на дома си и да слагат трапезата дори и за непознат човек. Има и такава поговорка, според която гостът трябва "да се нахрани, да се напои и да се сложи да спи" и чак след това да се пита за нещо. Самата дума "гост" в древноруския има значение на "чужденец, гостуващ търговец". А пък при западноевропейските народи думите gast или guest като че ли означават "чужд, враг". И макар днес тези думи да се приемат за лингвистично еднозначни, в паметта на поколенията те са се запечатали именно с първоначалния си смисъл.
В руските народни приказки често се споменава, че някой си юнак пристига при Баба Яга, а тя вместо да го изяде, го кани да пият чай със сладки. Сега вече знаеш защо.
Всичко за госта
Иван Куликов
В миналото, когато гостът е пристигал в нечий дом, задължително са излизали стопаните и са му се кланяли до кръста, а той е трябвало също да им се поклони. Стопаните са го посрещали с хляб и сол (хлябът символизира здравето, а солта е била рядкост и е показвала заможност, а по-подробно за това сме писали ето ТУК). Гостите на свой ред също са поднасяли някакъв подарък. Особено са се ценели отвъдморските неща: красива тъкан, шалове и украшения. А на масата се е слагало най-доброто, което има в къщата.
Предлагали са печива и месо (по-рано това далеч не се е правило всеки ден), риба, приготвяли са десерти. И всичко това не е важало само за домовете на заможните семейства. И бедните селяни са давали на гостите най-доброто и дори са могли да поискат назаем продукти от съседите за напълно непознат човек. Та нали освен това тостът е пристигнал отдалече, след това ще продължи пак надалече и ще разказва за техния живот на други хора. И всички са искали странникът да остане само с добри впечатления.
Кой е неканен гост?
С. Иванов
Е, добре, ще попиташ, щом руснаците са толкова сърдечни и гостоприемни, защо са такива сурови и затворени? Истината е, че има някои противоречия. Отговорът, както обикновено, се крие в историята. През XIII в. започват постоянни номадски нападения срещу Рус, а по-късно тя живее над 200 години под татаро-монголско иго и се появява изразът: "Неканеният гост е по-страшен от татарин".
Чужденците не само не са носели нищо на стопаните, но понякога са разорявали цели руски градове. И макар че според традицията руснаците е трябвало каквото и да се случва да слагат маса за гостите и да ги посрещат с хляб и сол, отношението към тях силно се променя. Руснаците, а това е разбираемо, стават силно подозрителни: що за човек е този, откъде идва, какво иска? И тази двойственост в поведението става в известен смисъл национална черта. Руснаците не се усмихват на непознати, докато не разберат какви са им намеренията спрямо тях. Само че да се нахрани и да се сложи да спи – това е свято правило.