Как изглеждат "лицата на труда" - хората от различни професии в Далечния изток

Фотографът Александър Хитров прави репортажи за различни производства в Далечния изток за местни медии. Освен снимките на промишлени обекти много му харесва да прави портрети на обикновени хора. 

"Ако видя открояващ се човек, винаги се опитвам да го заснема",  казва Александър. "Опитвам се да снимам хора, които просто гледат в камерата без всякаква превземка, така портретите им стават по-човечни в сравнение с нагласените кадри". 

Фотографът среща един от най-запомнящите се персонажи в манастира в отдалеченото селце Тигровий. Александър пристига в този край, за да "освети" проблема с липсата на електричество и да привлече вниманието на властите. Крайният резултат е историята за невероятен електротехник, избягал от религиозна секта. "Той прилича повече на пътуващ бард, или пък ако сложи кожено яке – на металист", - пише Александър в репортажа си. Това е единственият герой, който той много трудно уговаря да заснеме.  

А ето го и самият настоятел на малкия манастир, йеромонах Амвросий, който е повикал фотографа в Тигровий. В разговора той казва, че монашество в Русия е на отживелица и на много хора им е трудно да служат на Бога. Затова тук той живее постоянно сам, а другите послушници често се сменят. Между другото след репортажа на Александър, в селото все пак прокарват електричество.

Александър среща този водолаз в малка ферма за отглеждане и продажба на морски миди от рода пектиниди (шелски миди) и "морски краставици". "Отидохме да снимаме как те се гмуркат в своите морски градини".

Този човек съвместява в себе си две професии наведнъж. Максим Каленик работи едновременно като журналист в приморски телевизионен канал, а също и като прессекретар на железопътната компания за крайградски влакови връзки "Экспресс Приморье". Максим организира за железничарите опознавателни срещи и на една от тях се запознават с Александър. 

Този дървосекач Александър заснема съвсем случайно по време на отпуска си. Пристига да посреща Нова година в най-северното населено място на Приморския край - Агзу. Да стигнеш до там е трудно – от Владивосток 14 часа пътуване с автобус до град Терней, а след това още три часа и половина летиш с хеликоптер.

В деня, в който Александър трябва да пътува обратно, се оказва, че хеликоптер няма, и той решава да стигне по море. На пристанището вижда, че от кораб разтоварват дървен материал, а обратно той трябва да натовари нова смята работници дървосекачи. Александър се договаря да вземат и него, а пък той да им направи фотосесия. Според стандартите на Приморието заплатите на дървосекачите са добри, затова работата, макар да е много тежка, е смятана за престижна.

На въпроса коя е най-тежката професия, чийто представител е срещал, Александър се затруднява да отговори. "Навсякъде по своему е трудно. Дървосекачът си седи в топлата кабина, физически работата му вероятно не е чак толкова сложна. Само че да си половин година в пустошта, далече от семейството, с дружи мъже, където [има] забрана на алкохола и дори не можеш да разпуснеш, може да бъде емоционално тежко. А пък на доячката [на снимката] й е тежко, но не защото тя е доячка, а защото постоянно живее на затънтено място, където няма нищо друго, освен крави".

Във Владивосток има отделение на предприятието РосРАО, което преработва ядрени отпадъци, и в неговите докове Александър заснема този работник. "Заплатата на докера е добра, но работата му все пак е свързана с радиация. Затова отношението към работата много зависи от самия човек. Та и счетоводителят може да каже, че работата му е тежка".

Александър признава, че и на него понякога му е тежко, докато работи, когато се налага дълго да седи в кабинет: "Аз съм човек, който трябва да ходи из полята, а ме държат в кантора". Затова Александър напуска щатно място на новинар и става фрийлансър. По-долу на снимката - портрет на Ярослав по прякор Трол, човек, който вече почти 20 години живее според принципа на пънк културата и работи само в краен случай, а всичките си пари харчи за музикални инструменти.

Тези и други снимки могат да се видят на изложбата “Далечен фокус. Фотографии от  Владивосток" в Центъра за съвременно изкуство "Заря" във Владивосток до 17 май 2020.