Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Това е най-разпознаваемата сграда в Русия и извън нея. Знаете ли обаче, че италианците са виновни за този руски символ? Техните архитектурни способности са ценени още по времето на Московска Рус. Иван III през XV век кани няколко архитекти от Италия, които по нов начин да построят столичната крепост - Аристотел Фиораванти, Алоисио да Милано, Антонио Джаларди, Пиетро Антонио Солари. Именно те проектират първите кули на Кремъл, както и църквите, и дворците към него.
Невероятно красивият музей, посветен на древна Рус и имперската епоха, изглежда толкова древен, колкото и намиращия се до него Кремъл. Всъщност той е построен едва в края на XIX век, но неоруският стил му позволява да не се отличава силно от другите сгради на Червения площад. Съвременният фонд на музея има над 5 млн. експоната.
Построен е на територията на Кремъл в средата на XIX век по заповед на Николай I и е използван за коронацията на руски императори и срещи с чужди монарси. В наши дни това е парадна резиденция на президента на Русия (той работи в Сенатския дворец, разположен в съседство). Всеки може да влезе в двореца, но само като част от туристическа група (вижте как тук).
Най-старата от напълно запазените сгради в Москва и гробницата на почти всички московски патриарси също се намира вътре в Кремъл. Катедралата е построена през XV век – тогава тя се счита за главната катедрала на руската държава, в която са пренесени византийски реликви. Там, по-специално, е изпратен за съхранение актът на император Павел I, син на Екатерина Велика, според който жена не може да оглави империята. Оттогава на руския престол не се възкачва нито една жена.
ГУМ или Държавният универсален магазин – това е не само търговски комплекс с куп маркови стоки, от световен лукс до съвременни руски дизайнери, но и паметник на архитектурата от 1893 година. Главната фасада на ГУМ гледа към Червения площад и по стил е в унисон с близкия исторически музей.
Най-известната руска църква се появява през 1555-1561 г. по заповед на цар Иван Грозни и обединява 9 църкви в една. Идеята за такъв многообразен храм символизира образът на Царството Небесно (Йерусалим на небето) – именно така архитектите си представят "обeтованата земя" - под формата на няколко храма на една и съща основа.
Това, което виждаме днес, е точно копие на храма, който е бил построен на това място в чест на победата в Отечествената война от 1812 година. Първоначалната сграда не оцелява след болшевиките: през 1931 г. те решават да взривят храма и да поставят на неговото място Дворец на Съветите. Планът е наполовина успешен - храмът е съборен, но на негово място е издигнат най-големият басейн на СССР. В края на XX век историята се повтаря – басейнът е разрушен, а храмът - възстановен.
Къщата с апартаменти на застрахователната компания, построена в самото начало на XX-ти век, бързо привлича творческата интелигенция. В съветско време в него се помещават различни литературни, музикални и филмови организации, както и художествени работилници. Тези работилници са един от центровете на московския ъндърграунд, където твори Иля Кабаков, един от най-скъпите съвременни руски художници.
Къщата на ярославските търговци след революцията от 1917 г. претърпява много промени. Търговецът Игумнов сам дава къщата си на съветската власт, която успява да стане Съветски институт по кръвопреливане, Институт за мозъка и накрая - резиденцията на френския посланик в Русия.
Тази къща се намира в предградията на Москва и прилича на вълшебен замък с логото на Дисниленд. Всъщност това е православна църква в комплекс, който по различно време е собственост на няколко видни семейства, близки до императорския двор. Един от собствениците е например Михаил Измаилов, участник в преврата, в резултат на който Екатерина II се възкачва на трона.
Воронцовский парк, Биково, Московска област
Това е най-високият небостъргач в бизнес района на Москва и вторият най-висок в Европа. Висок е 374 метра и 96 етажа. Архитектурният проект е изпълнен от Сергей Чобан и Питер Швегер. Днес освен офиси там има много ресторанти, магазини и първокласни апартаменти.
Великолепният дворец на хълма е оценен правилно едва сега. Замислен като московска резиденция на Екатерина II, той никога не се превръща в такава. Никога не се е живяло в него и до края на XX век той е изоставен и е в ужасно състояние. Дворецът претърпява мащабна реставрация през 2000-те години.
Това е един от най-известните оперни и балетни театри в света. Образът му е известен благодарение на величествената колонада, увенчана с квадригата на Аполон. Това, което виждаме днес обаче, е четвъртата сграда на Болшой, която е издигната през 1835 година. Трите предишни сгради изгарят.
Тази къща - шедьовър на съветския конструктивизъм от 20-те години на миналия век, е замислена като архитектурен експеримент: архитектът Константин Мелников иска да напълни целия град с кръгли къщи, защото вярва, че цилиндричната форма ще спести много пари за материали. Въпреки това, съвременниците му не успяват да оценят подобно архитектурно решение и къщата остава единствена по рода си.
През 1947 г. град Москва навършва 800 години и по случай това събитие правителството решава да издигне 8 високи сгради. Те трябва да олицетворят силата на великата страна, град и хора (вдъхновение е почерпано от американските небостъргачи). Осмият небостъргач никога не се появява, построени са само седем. Една от най-известните е сградата на Московския държавен университет.
Офисният център, създаден от световната архитектурна икона Заха Хадид, прилича на купчина книги или торта с блатове, които стърчат. В описание на сградата, представители на Zaha Hadid Architects говорят за "идеята за пространствен полет". В живота проектът се оказва малко по-скромен от повечето ѝ чуждестранни произведения, тъй като той е леко адаптиран към суровите руски реалности.
Улица "Шарикоподшипниковская", 5, стр. 1
Тази сграда в западната част на Москва изглежда като паметник на супрематизма и произведенията на Малевич. Всъщност това е бизнес училище, построено през 2006 г. по проект на британеца Дейвид Аджайе. Той също така проектира Националния музей на африканската история и култура във Вашингтон и Музея за модерно изкуство в Денвър.
Новая улица, 100, Московска област
Съществува легенда, че архитектът Василий Баженов се обидил на Екатерина II (тя не му разрешава да ремонтира Кремъл) и затова проектира сграда-укор: великолепно имение точно срещу Кремъл. За тази история обаче няма достоверни доказателства, както не се знае със сигурност, че Пашковата къща е рожба на Баженов. Това не е единствената тайна на къщата. Според една версия, в дълбините на хълма под къщата може да се скрие изгубената библиотека на Иван Грозни с безценни древни книги.
Улица "Воздвиженка", 3/5 , стр. 1
Построен е в чест на победата в Руско-турската война (1768-1774 г.) по нареждане на императрицата и е използван като резиденция за знатни особи по пътя от Санкт Петербург за Москва. Когато напуска Москва през 1812 г., Наполеон и гвардията му остават там. Сега всеки може да го посети - в двореца има бутиков хотел.
Изключителен пример за елегантен минимализъм на холандския архитект Рем Колхас. За основа е взет павилионът от 1968 г. в централния парк "Горки", построен в стила на късния съветски модернизъм, в който дълго време работи ресторантът "Сезони". След затварянето на сградата, тя остава необитаема в продължение на 20 години и само преди 10 години започва да придобива нов живот. Вътре в музея днес частично е запазена уникалната мозайка от съветско време, както и някои архитектурни елементи.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си