Изгубена завинаги: как в Русия търсят изчезналата библиотека на Иван Грозни

Руслан Шамуков
Неизвестно стихотворение на Виргилий и пълна версия на "За държавата" на Цицерон.

Изгубената библиотека на страшния руски цар, за която се смята, че съдържа легендарен сборник от древни книги – от векове е предизвикателство за археолозите. Няма убедителни доказателства, че библиотеката изобщо е съществувала някога, но търсенето ѝ продължава и вероятно никога няма да спре. 

Тази история започва преди векове. През 15 в. турците завладяват Константинопол и сриват могъщата Византийска империя. Много православни гърци бягат – сред тях е и Тома Палеолог, брат на византийския император Константин XI. Той намира убежище в Рим, но преди това (ако се вярва на легендата) взема със себе си библиотеката, събирана от всеки византийски император.

Библиотеката съдържа близо 800 книги, включително уникални шедьоври на гръцката и римската литература. Те са наследени от дъщерята на Тома, София Палеологина, която напуска Рим и заминава за Русия, за да се венчае с Иван III – великия княз на Москва. Именно София донася библиотеката в Русия, но колекцията става известна като "библиотеката на Иван Грозни (Иван IV)".

Съкровището на мрачния монарх

Царят, добил славата на жесток управник, внук на София, не само наследява библиотеката (известна още като "Либерея" (Libereya) от латинската дума liber – "книга"), но я обогатява като изпраща свои хора из цяла Европа, за да събират редки фолиа и ръкописи. Някои вярват, че Иван скрива колекцията някъде в Москва или в някой друг руски град. След смъртта му през 1584 г. библиотеката изчезва безследно.

Или поне така гласи легендата. Кристофер фон Дабелов, историк от 19 в. от Дерт (сега Тарту, Естония) твърди, че е виждал списък с фолиа от изчезналата колекция. Такава находка би била равносилна на откриването на Светия Граал, но за книжните червеи, а списъкът, както се твърди, включвал 142 тома от Историята на Рим на Тит Ливий (на историците досега са известни само 35 тома от произведението), пълната версия на "За държавата" на Цицерон (в западните библиотеки са запазени само откъси от най-известния трактат на Цицерон) и неизвестно стихотворение на Виргилий – за да изброим само някои от ръкописите, които вероятно е съдържала "Либерея".

Просто един голям мит?

От друга страна, мнозина специалисти продължават да се отнасят скептично по въпроса за съществуването на библиотеката. Александър Филюшкин, доцент по руска история в Държавния университет в Санкт Петербург, излага пред "Комсомолская правда" аргументите си защо се съмнява в легендата.

Първо, казва той, малко вероятно е семейството на Тома Палеолог, което бяга в Рим, да не е продало поне част от "Либерея", за да има някакви пари. Второ, според него не може да се има пълно доверие на всички източници, свързани с библиотеката. Например фон Дабелов, който се хвали, че е намерил списъка, не успява да покаже документа на никого.

В някои европейски хроники от 16 до 18 в. се споменава за легендарната библиотека, но това звучи по-скоро като мит без твърди доказателства, посочва Филюшкин.

Неуморните търсачи

Дори библиотеката на Иван Грозни да е съществувала, тя лесно е могла да бъде унищожена, коментират специалисти. Москва преживява три огромни пожара през 16 и 17 в. (1547, 1571 и 1626 г.), които са могли да изпепелят скритата библиотека. Има и друга теория, която е по-невероятна: поляците, които нахлуват в Русия в началото на 17 в., остават без храна, след като са обсадени в московския Кремъл, затова изяждат кожените корици на фолиата и унищожават каквото останало.

При все това скептицизмът не спира ентусиастите да правят разкопки из руската столица с надеждата да успеят да открият литературното съкровище на царя. Има хора, които са търсили напразно и извън Москва, например в любимия град на Иван, Вологда (на 465 км северно от Москва) и в Александровския кремъл (на 121 км североизточно от Москва), където Иван живее от 1565 до 1584 г.

И разбира се, мнозина подозират, че московският Кремъл продължава да крие "Либерея".

Археолозите и търсачите на приключения са проучили безброй места в продължение на години: императори от 19 в. и дори Йосиф Сталин пускат учени в Кремъл с надеждата, че ще намерят безценните византийски книги, но безуспешно.

"Ако някой намери библиотеката, то той ще стане толкова известен, колкото е Юрий Гагарин", предполага Филюшкин. Въпреки слабата вероятност "Либерея" да съществува, тя си остава популярен мит. Археологът от Москва Александър Вексел се шегува в интервю: "Разбира се, библиотеката на Иван Грозни съществува. Как може да не съществува, след като толкова дълго храни журналистите с материали, които пишат за нея?"

Тази статия е част от поредицата за руските "Досиета Х", в която "Руски дневник" проучва мистерии и паранормални явления, свързани с Русия.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.