7 факта за Иван Грозни – първия руски цар

1. Търпи лишения в детството си

Когато баща му умира през 1533 г., наследникът е едва тригодишен. Формално още същата година Иван става велик княз на цяла Русия, но да управлява страната, разбира се, не може. За властта се борят влиятелните боляри – представители на старата аристокрация.

На 8 години остава сирак. Назначените за негови опекуни князе Шуйски се отнасят пренебрежително към него – дори, по собствените му спомени, страдал от недохранване. Според историка Сергей Соловьов тъкмо суровото детство формира жестокия характер на царя: "От користолюбието, презрението към общото благо и презрението към живота и честта на ближния, посети от Шуйски, израства Грозни".

2. Става първият цар

През 1547 г., в деня на своето пълнолетие, той е коронясан за цар на Русия. До Иван всички управници на Московската Рус носят титлата велики князе – той първи се провъзгласява за цар, "цезар" според западната терминология – "император", чиято власт идва направо от Бога.

Тази титла придава на Русия и нейния управник голяма тежест в очите на европейските монарси. Иван Грозни е признат за император от английската кралица Елизабет I, от императора на Свещената Римска империя Максимилиан II Хабсбург и други. С Елизабет Иван води дълга кореспонденция и, ако се доверим на легендата, дори ѝ предлага женитба. Тя, изглежда, е отказала на царя, но затова пък по негово време Русия и Англия започват да търгуват помежду си.

Менюто на самодръжците: какво са сервирали на руските царе и императори

3. Започва като реформатор

В младостта си Иван IV се старае да управлява прогресивно: в периода 1549-1560 г. ръководи страната заедно с неформалното правителство на Избраната рада (кръг от приближени лица, млади представители на аристокрацията и духовенството).

Радата извършва доста важни реформи, съсредоточава властта в ръцете на царя и ограничава пълномощията на болярите. Въпреки това Иван я разпуска и започва да управлява еднолично.

4. Провежда първите в Русия масови репресии

След периода на Избраната рада през 1565 г. е въведена т.нар. опрѝчнина – епоха на жестоки репресии. Царят разделя територията на Русия на "земшчина", върху която болярите запазват властта си, и "опрѝчнина" – частта, върху която цар Иван Грозни упражнява пряко управление с помощта на избрани опричници (нещо като лична гвардия от телохранители).

Ядрото на опричниците, според свидетелства на съвременници, се сформира около немските дворяни Таубе и Краузе и представлява своеобразен "църковен орден", възглавяван лично от цар Иван. Членовете на ордена се обличат като монаси и се молят заедно с царя. Техни символи са кучешката глава и метлата. "Ще рече, че първо хапят като кучета, а после измитат всичко излишно от страната", пишат Таубе и Краузе.

До 1572 г. опричниците провеждат системен терор срещу болярите и техните поддръжници, като избиват целите им семейства. "Вършат се убийства на жени, деца, публичен линч на жените на нарочените за изменници, публични изтезания чрез най-жестоки мъчения", пише историкът Дмитрий Володихин. В края на този период убиват дори самите предводители на опричниците. По оценки на историци по това време са избити най-малко 4500 души.

Топ 10 на експонатите в музея на Кремъл

5. Води войни

През цялото време на управлението си Иван Грозни воюва, стремейки се да разшири територията на страната. От една страна разгромява Казанското и Астраханското ханство, присъединявайки ги към Русия. По това време към руската държава се присъединяват Поволжието и Приуралието и започва усвояването на необятните простори на Сибир.

От друга – Русия губи Ливонската война (1558-1583) срещу Полша и Швеция, като не успява да си осигури излаз на Балтийско море. Централната част на страната в продължение на десетилетия е разорявана от набезите на кримските татари. През 1571 г. те стигат чак до Москва и я опожаряват цялата, с изключение на Кремъл. По-късно татарите са разгромени, но Русия е напълно разорена.

6. Противоречив и подозрителен

Царят искрено вярва в Бог, прави щедри пожертвования за манастири, въпреки че сред убитите по негова заповед има и много свещеници. Образован, добър оратор, Иван IV, с помощта на датски печатари, създава в Москва първата в Русия печатница и задължава духовенството да организира училища за ограмотяване на децата. По негово време в Москва е основан и първообразът на консерваторията.

В същото време той е крайно жесток и отмъстителен (особено в периода на опрѝчнината) и лично издава заповеди за най-изтънчени наказания. "Свободни сме да жалим своите слуги, свободни сме и да ги наказваме", казвал царят.

7. Нещастен в личния живот

Иван има най-малко 6 жени, от които му се раждат 8 деца, но повечето умират в младенческа възраст. Най-големият му син – Иван, умира през 1581 година. Според летописи от онова време царят случайно убива престолонаследника, удряйки го с жезъла си по време на свада. Някои изследователи обаче твърдят, че тази история е измислена, и предполагат, че царевичът е умрял от болест. На легендата е посветена една от най-известните картини в Третяковската галерия "Иван Грозни убива сина си" на Иля Репин. На нея Иван Грозни, изобразен като старец с обезумял поглед, прегръща умиращия си син, осъзнавайки с ужас стореното.

Всичко, което трябва да знаете за най-известната църква в Русия

"Российская газета". Всички права запазени.