5 филма за Санкт Петербург, които трябва да гледате

На 27 май Санкт Петербург отпразнува своя рожден ден. Градът на изкуствата, музеите и имперското наследство се превръща в сцена за много съветски и съвременни руски филми. Разбира се, има още милион от тях, но за вас ние подбрахме най-романтичните и най-хумористичните.

"Мелодиите на бялата нощ", 1976 г.

Тази съвместна съветско-японска романтична драма се развива в най-прекрасното време, в което човек може да е в града, - по време на прочутите Бели нощи. Японска пианистка посещава СССР за първи път и е приета така, както всяка чужденка мечтае по онова време: среща красив съветски композитор на име Иля, посещава Ермитажа с него, разхожда се из пустите улици на Ленинград, получава букет от майски люляци. Двойката смята, че романсът им е просто илюзия на Белите нощи, но времето доказва, че са сбъркали...

Предупреждение: Божественият саундтрак, написан от местния композитор Исак Шварц, съчетан със спиращите дъха водни гледки в Ленинград, може да ви накара да се разплачете! 

"Есенен маратон", 1979 г.  

Тази "тъжна комедия" е за преводача Андрей Бузикин, който сутрин бяга с датския си колега, но също така "бяга" от жена си до любовницата си и обратно. По-голямата част от филма е заснета на Василиевския остров, където филологът преподава в университета и живее на улица "Кораблестроителей".

Талантлив, умен, но нерешителен, Бузикин не може да каже "не" на колегите си, както и не може да избере между две жени, което го кара постоянно да лъже. А когато той наистина не може да се прибере вкъщи поради известните подвижни мостове над река Нева, съпругата му не вярва на това оправдание. В края на 70-те години подобни ситуации са реалност - онези, които не преминат през мостовете преди тяхното вдигане, трябва да чакат до 5 часа сутринта на следващия ден (в наши дни е възможно да се върнете на Василиевски по всяко време по магистрала)!

Забавен факт: Датският професор е изигран от аматьор, немския актьор Норберт Кухинке, който всъщност е първият кореспондент на списанията Der Spiegel и Stern в Съветския съюз.

"Питер FM", 2006 г.

Тази романтична комедия за радио DJ на име Маша и архитекта Максим изобразява града изключително ярко: в мини епизоди могат да се видят зашеметяващи гледки от покривите, елегантни речни алеи, стари дворове и смешни стереотипи за Петербург, като бездомни естети или мачо-алкохолици.

Маша губи телефона си, а Максим го намира. Те се договарят да се срещнат, но опитите им се провалят всеки път по една или друга причина. В продължение на няколко дни и двамата герои вземат решения, променящи живота им: Маша отказва да се омъжи за лицемерния си годеник, а Максим отхвърля трудов договор с бюро в Берлин. "Сградите са като хората. Те са като роднини или близки приятели", казва архитектът в един от епизодите. По телефона той обещава да покаже на Маша любимата му къща и изглежда, че е само въпрос на време преди девойката да стане новата му любима.

Препоръка: Можете да си направите хубава разходка от къщата на Маша (крайбрежната на река Фонтанка, 24) до вдъхновението на Максим (крайбрежната на река Фонтанка, 159).

"Кококо", 2012 г.

Две жени се срещат във влак: тиха музейна служителка на име Лиза и вулгарната Вика, пътуваща от Екатеринбург до Санкт Петербург за забавление. На сутринта съседките установяват, че са били ограбени. Лиза изпитва съжаление към новата си позната и я кани в дома си. Старият апартамент, пълен с изкуство, място за домашни партита на интелигенцията, е нещо ново за провинциалистката Вика. Докато се опитва да помогне на Вика да си намери работа, новата ѝ приятелка Лиза започва интензивно домашно обучение. То обаче не върви гладко: стилът "рококо" се произнася "кококо" от нахалната провинциалистка, която постоянно пие и води случайни хора в апартамента. Комедията се превръща в драма, тъй като една от героините е готова да извърши престъпление...

Забавен факт: Лиза работи в музея "Кунсткамера", известен с колекцията си от чудовища, "особняци" и деформирани животни, колекционирани някога от Петър Велики. Вика е тотален "особняк" и един вид екзотичен "звяр" за служителите на музея.  

"Лето",2018 г.

Този мюзикъл ни пренася до лятото на 1981 г. в Ленинград и неговата ъндъргаунд култура, рок концерти и много алкохол. Любовен триъгълник между млад музикант на име Виктор Цой (бъдещият лидер на група "Кино"), успешната рок-звезда Майк Науменко и съпругата му Наталия са в основата на сюжета. Филмът показва само част от забележителностите на града, защото основните събития се провеждат в ленинградска "комуналка" (общински апартаменти). Корейският актьор Тео Ю, който играе Цой, трябва да учи руски, да слуша група "Кино" и дори известно време преди да започнат снимките той живее в комуналка.

Факти за саундтрака: "Лето" печели наградата за саундтрак в Кан. Заедно с песни на съветски рок групи, тя включва и кавъри на "The Talking Heads", "Psycho Killer", "Passenger" на Иги Поп, "Perfect Day" на Лу Рийд и "All the Young Dudes" на Дейвид Боуи, изпълнени от съвременни руски изпълнители.

Разказваме ви още за Виктор Цой: защо загиналият три десетилетия рок идол е популярен и сега?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.