Как уралските металурзи създават злато от отпадъци?

Черната каша на дъното на ваната за електролиза в буквалния смисъл на думата е с цената на златото. Това са примеси, които се утаяват при процеса на получаване на мед от медна руда. Те съдържат злато, сребро, а също и редките селен, телур и значителна част от таблицата на Менделеев. В предприятието "Уралэлектромедь", недалеч от Екатеринбург (около 1700 км източно от Москва), работниците са се научили да преработват шлама – именно така на технически език се нарича тази каша, от която се извличат ценните компоненти. От 1997-а тук се произвеждат златни и сребърни слитъци.

В Русия още през XVIII в. започват да получават скъпоценни метали, отделяйки ги чрез химически реакции от различни сплави. Отначало с рафинаж са се занимавали само Московският и Петербургският монетен двор. Технологията постоянно се усъвършенства и постепенно тя бива предавана и на заводи. Днес в Русия с нея работят 10 предприятия. На "Уралэлектромедь" се падат около 3,5% от производството на злато на слитъци и 25,2% от среброто на руския пазар. Това са над 10 тона злато и над 200 тона сребро годишно и цялата тази продукция е получена при производството на мед.

Силата на огъня

Преди от черния шлам да се получат слитъците, той трябва да измине определен път. Първо по тръбите на шлампроводите той ще стигне до друг цех, където ще го обработят със силна сярна киселина и ще го обгорят, за да се отстранят летливите компоненти, а след това ще го изпратят към цеха, където протича сложният етап на топене. 

В резултат ще се получи сребърно-златна сплав или сплав "Доре" (от френската дума "dore" - златен, позлатен). Чрез химически реакции сплавта ще бъде разделена: златото ще премине в утайка с малко съдържание на премеси, а после ще се извлече чист златен прах. Среброто ще остане в разтвора, ще го пречистят и ще го пратят за електролиза - процес на утаяване на кристалите на чистото сребро на катодни пластини.

По-нататъшната съдба на частиците на скъпоценните метали е една и съща. Ще ги пратят в пещта за претопяване, за да може след това да бъдат разлети в чугунени форми-калъпи. Температурата в пещта за претопяване на златото достига 1100 градуса, а за среброто - малко над 900.

Работниците са защитени от изгаряне и термичното въздействие от специални огнеупорни костюми, ръкавици и обувки. За да се излее необходимото количество метал в калъпа, от вътрешната му страна се поставя черта с тебешир. След това формичката се обработва с графитна смес - така и златото, и среброто няма да залепнат за нея. Веднага щом слитъкът изстине, той се вади с щипки, охлажда се с вода и се изтрива с кърпа, за да не засъхне водата по него и да не остави следи. Целият процес отнема само пет минути и все още топлият, току-що отлят слитък може да се подържи в ръце.

Трябва обаче да си внимателен: компактният на вид златен слитък тежи колкото куфар със среден размер - около 12 кг, а слитъкът от сребро - около 30. Поради тази причина никак не е лесно да ги вдигнеш от масата, а ако успееш, мислиш само за едно - как да не го изпуснеш и да не повредиш такава скъпа вещ: златният струва над половин милион, а сребърният - над 15 хил. долара, а за да бъдат изпратени до клиента, по тях не бива да има нито драскотини, нито наранявания.

Грижливи ръце

Работниците в завода се отнасят грижливо към слитъците: след като те са готови, ги вдигат в цеха за обработка, където всеки бива шлифован до блясък. Стружките от шлифоването се събират със специално пломбирана прахосмукачка, която веднъж месечно се отваря в присъствието на комисията и частиците от скъпоценния метал се връщат в производството, където отново им предстои да бъдат претопени и пак да минат през целия процес.

След шлифоването слитъците се прехвърлят при контрола по качеството, където ги теглят и много внимателно ги оглеждат. "Златото и среброто в известен смисъл приличат на шоколада с балончета", обяснява контрольорът Ирина Швецова, която ниско се е навела над един слитък и разглежда всеки милиметър. "Проверявам да не би в порите на повърхността да е влязла мръсотия".

Следващият етап е маркировката и това е мъжка работа, защото всички необходими параметри – знакът на предприятието, марката на златото, чистотата на метала, годината на производство, производственият номер на продукта, се нанасят върху слитъка с трафарет, чук и клеймо.

"Ако сгрешиш нещо, слитъкът се връща в стаята за обработка, отново се шлифова, тегли се и му се нанася ново клеймо", разказва началникът на отдела за обработка Татяна Ефимова. "Грешки се случват много рядко, опитваме се да ги избягваме. След проверката слитъците се избърсват със спирт, за да се махнат отпечатъците от пръсти, сажди и мръсотия. Снимка за спомен и парчето злато се опакова грижливо в полиетилен, конопени торбички, каквито се шият тук на самия завод, и се слага в специален контейнер. В този вид златото се праща в руските банки, които могат и да го изнасят.

Чистотата на скъпоценните метали, които се добиват в "Уралэлектромедь" като се преработват остатъците от производството, е 99,99%. Още в началото на 2000-те високото качество на местното злато и сребро е оценено от експертите на Лондонската борса за скъпоценни метали, които дават стандарта Good delivery на продукцията, който предприятието потвърждава на всеки три години.

В Русия има само пет предприятия, които са получили такъв стандарт, затова към контрола на качеството в завода отношението е много сериозно. Съвременното производство е далече от алхимията – при него всичко се проверява до най-малката дреболия.