Защо Лев Толстой ненавижда секса?

Толстой е уникална и противоречива личност. В биографията му десетките интрижки са редом с проповедите за нравственост, целомъдрие и привързаност към семейството. Дали той не се е опитвал с морализаторството в своите произведения да изкупи собствените си грехове?

Срам и разврат

"Когато братята ме заведоха за първи път в публичен дом и извърших този акт, аз стоях до кревата на тази жена и плаках", спомня си Толстой за това как е загубил девствеността си. Тогава той е на 16 години.

Първото романтично и плътско чувство към жена той изпитва на около 13 години, за което пише следното в дневника си: "Едно силно чувство, приличащо на любов, изпитах, едва когато бях на 13 или 14 години, но [не] ми се иска да вярвам, че това е било любов, защото обект беше дебела прислужница (наистина с много хубавично личице), при това от 13 до 15 години е най-безметежното време за едно момче (юношество): не знаеш на какво да се метнеш и сладострастието през този период действа с невероятна сила".

На 18 години бъдещият писател започва да води дневник - в болницата, където попада заради венерическо заболяване. За него това е истински потрес и той трябва да си изясни чувствата. Между другото дори болестта не спира юношата в търсенето на утеха – той често пише за сладострастието и разсъждава върху собствената си похот. 

През 1854 година, по време на участието си в Кримската война, корпусът на 26-годишния Толстой прекарва известно време в Букурещ. С очевидна досада той отново пише в дневника си как "се е развалил": "Няколко пъти имах жени, лъгах, проявявах тщеславие и, най-ужасното, под огъня не се държах така, както очаквах от самия себе си".

След няколко години той пристига в своето имение Ясна Поляна и, страдайки от безделие, пише, че изгаря всекидневно от сладострастни желания и се чувства ужасно гнусно заради това. "Реших където и да е, както и да е, да си намеря за тези два месеца любовница", "Ужасна похот, стигаща до физическа болест", "Шляех се из градината. Много красивичка селянка, твърде прелестна. Аз съм непоносимо гаден с това безсилно попълзновение към порока. По-добре да беше истински порок". 

От дневника може да изглежда, че Толстой е бил невероятен съблазнител и мнозина изследователи стигат именно до този извод, разпространявайки слухове за огромен брой деца, заченати уж от Толстой със селянки (в действителност се знае само за едно дете). И все пак подобен разврат и похождения в публичен дом на юноша дворянин за онова време са нещо необичайно. Но пък това, че неистово се е укорявал за поведението си и за това колко много време му е отделял и как се е терзал, е нещо съвсем необичайно. 

Борба с похотта

Писателят непрекъснато преосмисля отношението към плътската любов и сам си дава определение какъв човек трябва да стане. Така през 1855 г. той пише: "Човек като цяло се стреми към духовен живот и за постигането на духовни цели е необходимо такова положение, при което удовлетворяването на плътските въжделения да не противоречи или да съвпада с удовлетворяването на духовните стремежи <...> И така, ето моето ново правило, освен тези, които отдавна съм си определил – да бъда деен, разсъдлив и скромен". 

За да заглуши похотта, Толстой решава постоянно да се занимава с нещо. От 1856-а той активно си търси съпруга и иска да престане да води разгулен начин на живот. Не си допада с нито една от претендентките дворянки. Едва след шест години, когато е на 34 години, той среща 18-годишната София Берс, която се оказва "тъкмо за него". 

Преди сватбата той се опитва "да измие съвестта си" и показва на младата си невеста своите дневници – иска между тях да няма тайни и се кълне, че няма да ѝ изневерява. Описаните похождения, предизвикват не малко сълзи на София. Тя обаче приема да се омъжи и след венчавката Толстой веднага отвежда съпругата си в Ясна Поляна.

Щастлив в брака?

Толстой е не само нравствен, но и много набожен. Твърди се, че той е бил истински домашен тиранин, карайки жена си да му роди едно след друго 13 деца. Причина е била проста – той "се боеше да не разгневи Бог". 

Известен е и случай, когато София страда от гноен тумор и викат лекар. Той иска разрешение от съпруга да я оперира. Толстой обаче дълго не може да вземе решение, считайки, че "не бива да се противим на божията воля", дори ако съпругата му може да умре. 

Въпреки това съпругата му го е обичала и му е била безрезервно предана, занимавала се е с неговите дела (и с делата на цяла Ясна Поляна), грижела се е за децата, домакинството, няколко пъти преписва на ръка "Война и мир". 

Според Толстой съдбата на жената е да гледа семейството – пример за това е Наташа Ростава, която намира щастието в децата, и на Кити Шчербацкая в "Анна Каренина", която се преобразява, когато става майка. А пък и всички помнят какво прави Толстой със самата Каренина, която излиза извън семейството си и се потапя в страстта, забравяйки сина си…

Отказ от секса

През 1880-те у Толстой настъпва духовен обрат и той напълно променя мирогледа си. Иска напълно да се откаже от частната собственост и от авторските права върху своите произведения. Преосмисля и отношението си към брака. Ако по-рано семейството за него е главната ценност в неговото творчество, то сега той е абсолютно разочарован от брака и дава израз на мислите си в "Кройцеровата соната". 

В повестта той разказва за неизменния характер на страстта, за това как човек може да овладее похотта и за разрушителната сила на ревността. Главният герой, който в младостта си е същият развратник като самия автор, казва, че жените са създадени само, за да възбуждат мъжете. От ревност той убива своята невинна съпруга. 

По това време Толстой вече е не само най-известният писател, а истински духовен лидер. Всяко ново негово произведение публиката чете като опиянена и то оказва огромно влияние. Затова "Кройцеровата соната" е забранена от църковната цензура, щом излиза от печат. Изследователят на Толстой, Павел Басински, пише: "След като прочитат "Кройцеровата соната", младите хора започват да се отказват от брака и продължаването на рода, ръководейки се от идеята, че в основаната на семейството е залегнал нечистият полов инстинкт".

Писателят вече възприема сексуалните утехи не като лудории на младостта, а като сериозна зависимост. "Блудникът не е ругатня, а състояние (мисля същото важи за блудница), състояние на безпокойство, любопитство и потребност от нещо ново, произхождащо от обещание заради удоволствието да си не с една, а с много. Както пияницата може да се въздържа, но пияницата си е пияница, а блудникът си е блудник, при първата слабост вниманието отслабва", пише той в дневника си. "Аз съм блудник", произнася се той по-нататък.

По време на работата си по "Соната" Толстой получава брошури от "шейкърите", американска религиозна организация, проповядваща въздържание. Той пише на приятеля си Владимир Чертков, че те само са подсилили възгледите му за брака. Сега той проповядва не просто нравственост и борба с разврата, но и въобще целомъдрие и отказ от телесни връзки. 

В края на живота си той решава въобще да се освободи от брака – напуска съпругата си и дома си. А след 10 дни умира на железопътна гара в съседна губерния. 

Вижте още и списък от 25 книги, които Толстой силно препоръчва да прочетете!