Пет факта за чекръка, някогашния основен "дивайс" на рускинята от XIX век

1. Чекръкът е уникално руско явление

Дори другите славянски народи нямат еквивалент на руския чекрък по форми и декор. В Русия чекръкът се използва чак до 1930-те години. Изследователите не са на едно мнение кога точно той се появява в Русия и кога започват да ги украсяват, след като предмети от народния бит започват да се събират в музеите едва през XIX век. Най-старите чекръци днес са датирани от края на XVIII век.  

Най-често те са били изработени от масивна дървесина (смърч, трепетлика, бреза и други твърди видове дървета). От корена са правели хоризонталното дънце, на което седи момичето, а от ствола - шията и въртящото колело, които впоследствие се украсяват. Чекръците, направени от цяло дърво, са били разпространени в руския Север и в Сибир.

В градовете и селата на Централна Русия – особено по брега на Волга - се срещат най-вече чекръците не с въртящо се колело, а с гребен. Освен това украсите са били по столчето. След преденето чекръкът се разглобявал, а дънцето му слагали на стената като декорация. 

2. Чекръкът съпътства рускинята през целия ѝ живот

Първият чекрък момиченцето получава, когато е на около шест години. Руските жени са предели от края на ноември до края на зимата, когато не е имало селскостопанска работа. През този дълъг период докато предели, те си разказвали приказки, а понякога канели музиканти да посвирят на жените, заети с ръкоделието. 

Момите си организирали "вечорки", специални вечеринки, на които отивали с чекръците си. Хвалели се една пред друга, показвали на коя чекръкът е по-богато изписан. На такива вечорки идвали и млади мъже от съседните села, за да си изберат половинка. Скъпият чекрък е можел да бъде показателен за богата невеста.

3. Чекръкът – предмет на разкоша

Чекръците са се продавали по панаирите и са стрували немалко пари – около 5 руб. и повече, а с тях през XIX в. човек е можел да си купи крава. Родителите купували чекръка като зестра на дъщеря си. Освен това той е можел да бъде и разкошен подарък от жениха. Често на перките на чекръка могат да се видят подписите на майсторите и пожелания от подаряващия. 

Именно поради тези причини към тях са се отнасяли много внимателно, за разлика от другите предмети на народния бит, и затова те са се запазили толкова добре и могат да се видят в много руски музеи.  

4. В Русия е имало три основни центъра за изрисуване на чекръци

Почти всички чекръци, които са се запазили до ден днешен и са в музеи, са дело на конкретни художествени центрове и са декорирани от професионални майстори. Основните са били три: 

Мезенска живопис, Архангелска област

В далечния север на Русия, на река Мезен, се намират Палашчерие и Кимжа (включено е в списъка с най-красивите села в Русия), където майсторите създават своите рисунки в стила на древноруските орнаменти. Това са изображения на бягащи елени и други животни, геометрични орнаменти, които те извайвали със сажда и глина.               

Борецка и Пермогорска живопис, Архангелска област

Още един голям център на руския север е бил река Северна Двина. В селата Пермогорие и Борок е имало цели династии талантливи майстори. За рисунките си те често са използвали злато на листа. Изобразявали са растителни орнаменти, дървото на живота и райски птици. Освен това често са украсявали чекръците с празнични сцени и символи, особено със сватбени шествия.

Городецка резба и живопис, Нижегородска област 

В село Городец на Волга през XVIII в. започват да украсяват чекръците с резба, а за инкрустацията се използва моренен дъб, чиито стволове дълго време са лежали в речна вода и са придобили красив черен цвят. По-късно, през XIX век, тук преминават към изрисуване на чекръците. Городецките чекръци са се считали са много модни: за разлика от северните майстори, местните са изобразявали съвременни сюжети с карети и контета в градски костюми. 

5. Моден предмет за колекциониране

Днес чекръкът отново е на мода, но вече като уникален предмет на изкуството и вътрешния декор. Много съвременни дизайнери създават стенни декорации, в чиято основа са мотиви от народното творчество. 

През 1990-те години музеите спират да пращат експедиции в онзи същия руски север, защото вече са били събрани достатъчно на брой експонати. Честни лица обаче продължават да търсят предмети на народните занаяти, а сред тях са декорираните чекръци. 

Известните колекционери на старинни предмети московчаните Алексей и Ксения Никитини, се сдобиват с първия си чекрък във Вологодска област през 2004 година, а сега в тяхната сбирка те са около 1000. Никитини организират изложби на предмети на народния бит по цяла Русия. 

Russia Beyond благодари на Общоруския музей на декоративното изкуство и лично на Наталия Денисова, историк по изкуствата, заместник-ръководител на Просветителския център, където се намира една от най-големите и уникални колекции в цяла Русия, за помощта в подготовката на материала.

Разказваме ви още за кубачи: пазителите на древните занаяти в руския Северен Кавказ!