Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Редактирайки руския превод на италианска приказка "Приключенията на Пинокио", писателят Алексей Толстой прави много големи промени, за да го адаптира колкото може повече за малките руски читатели. И в крайна сметка той решава да направи своя версия на приказката - и я публикува през 1936 година. Филмовата адаптация от 1976 г. се смята за култов филм в СССР.
Буратино, руската версия на Пинокио, има няколко важни разлики спрямо италианския си събрат. На първо място, носът му не расте, когато лъже (всъщност като добро съветско момче той не лъже). Буратино е и много позитивен и винаги вижда света оптимистично - и не страда толкова, колкото Пинокио. Съветската книга и филм имат допълнителни герои и сюжетни линии - като Костенурката Тортила, която пази Златно ключе, носещо щастие.
Приказката на Милн също е доста променена от съветския детски писател Борис Заходер. Но Мечо Пух става дори по-популярен в СССР след три анимационния филм на "Союзмултфилм" от 1969, 1971 и 1972 г., режисирани от Фьодор Хитрук.
Съветският Мечо всъщност си няма Кристофър Робин... нито пък има приятели като Канга или Тигър. Филмите обхващат само няколко от сюжетите на Милн и "Дисни". Съветският Мечо също влиза натясно, след като изяжда твърде много мед. Ийори също губи опашката си - и всъщност дуото Мечо и Прасчо я намират и му я връщат като подарък за рождения ден. И, разбира се, съветският Мечо също прави всичко възможно да си вземе мед от високо дърво.
Един от най-новите анимационни филми, завладял света – "Замръзналото кралство"- има страхотен съветски предшественик от 1957 година. И двата филма са вдъхновени от приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Драматичната разлика е, че в съветския филм Герда героично пътува сама, търсейки брат си Кай, омагьосан от безсърдечната Снежна кралица. Друга разлика е, че Елза на "Дисни" всъщност е като "сестра" на Снежната кралица и също има вълшебна сила, която крие през целия си живот. Съветското момиче Герда се движи само от любовта и смелостта срещу много по-силното (и възрастно) същество.
Официално този съветски анимационен филм няма нищо общо с поредицата на "Дисни", но приликите са очевидни. В американската версия са котката Том и мишката Джери. Съветските им "двойници" са вълкът и заекът. Те не са неми и са много по-хуманизирани, носят дрехи, използват транспорт и не са затворени в една къща. Вълкът всъщност е лош - пуши, пие бира и носи кожено яке. И заекът, също като Джери, е много умен и се подиграва с агресора си понякога по много сурови начини.
"Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол е интерпретирана от "Дисни" през 1951 г. и през 1981 г. от съветското студио "Киевнаучфилм". Съветската версия няма Поп купа и липсва епизодът със сълзите на Алиса. Но ако анимацията на "Дисни" заснема само сцената с Туидълдум и Туидълдий от продължението на "През огледалото, и какво откри Алиса там", Съветите го разделят и правят поредица от всяка от книгите.
Сюжетът за отровена млада дама е популярен във фолклора на много страни. И ако историята на "Дисни" е базирана на приказката от 1812 г. от Братя Грим, "Союзмультфильм" интерпретира приказка на Александър Пушкин от 1833 година.
Снежанка и руската принцеса страдат от завистливите си мащехи, които ревнуват от красотата им и ги прогонват от домовете им. Една от основните разлики е очевидна в заглавието - вместо да намери убежище в къщичката на джуджетата, руската принцеса среща рицари. И двете момичета са отровени от омагьосаната ябълка. Щастливият край е подобен - принцът намира своята любима дама, целува я, спасява я и се женят.
"Красавицата и звярът" е популярен европейски фолклорен сюжет, който е интерпретиран в руска приказка "Аленото цвете" на писателя от XIX в. Сергей Аксаков. Какво е различното в "Аленото цвете"? Има и баща, който работи усилено, но като търговец, който предприема океански пътешествия до далечни земи. И докато Бел е единствена дъщеря, рускинята Настя има две по-големи сестри. Приготвяйки се за следващото си пътешествие, бащата пита и трите какво искат да им донесе. Двете дъщери искат скъпи подаръци, но Настя иска единствено алено цвете.
Попаднал в буря, бащата се озовава на непознат остров, където среща ужасен звяр, който заповядва на човека да доведе една от дъщерите си или да остане сам завинаги. Бащата се връща и разказва тъжната история на приятел. Настя случайно го чува и решава да го спаси. Тя отива на острова и се влюбва в звяра. Но сестрите полудяват от завист и се опитват да разрушат тяхната връзка.
И двата анимационни филма са базирани на известната "Книга за Джунглата" на Ръдиард Киплинг за диво момче, отгледано в индийската джунгла от животни. Докато историята на "Дисни" от 1967 г. е по-патетична и позитивна с пеещи мечки и радостен див свят, съветската анимация от 1973 г. е за оцеляването според законите на джунглата. Пълно е с драматизъм, смелост и метафори за реалните човешки проблеми. Добро попадение!
Този ярък и цветен филм на "Дисни" от 1989 г. няма много общо с мрачната съветска драма, заснета през 1968 година. И дори се съмняваме, че децата наистина трябва да я гледат, но тя със сигурност е много по-близка до оригиналната приказка на Ханс Кристиан Андерсен.
В съветската версия няма да видите веселия рак Себастиян или рибката Фландър. И няма да видите Ариел в сутиен, която реши косите си с тризъбец. Но основният сюжет е подобен - съветската русалка спасява красив принц и сключва сделка с морската вещица - тя получава крака, но с опасност да загуби гласа си, ако принцът не я целуне - или в съветска версия, ако се ожени за друга. Но ако при "Дисни" има щастлив край, съветският филм не щади русалката - тя умира в края.
Съветската музикална приказка от 1947 г. е версия на съветския драматург Евгений Шварц, базирана на приказката на Шарл Перо. Малкото момиченце страда от прищевките на мащехата и сестрите си и трябва да върши цялата домакинска работа.
В сравнение с версията на "Дисни" от 1950 г., съветската е по-близо до оригинала. Бащата на Пепеляшка е жив, но е твърде мек и любезен мъж, за да протестира срещу действията на новата си съпруга. В крайна сметка обаче той подкрепя Пепеляшка, която показва, че стъклената пантофка принадлежи на нея.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си