10 водещи художници на руския авангард, които всеки трябва да познава

Казимир Малевич (1879–1935)

Той е идеологът на безпредметното изкуство и е измислил супрематизма — комбинация от цветни и черно-бели фигури, едно от главните направления в руското изкуство на авангарда. Автор на легендарния "Черен квадрат", около чиято фигура споровете не са утихнали и досега, Малевич днес е един от най-скъпите художници от своето поколение — неговата "Супрематическа композиция" бе продадена от Christie’s през 2018 г. за рекордните $85,8 милиона.

2. Василий Кандински (1866–1944)

Един от основателите на абстракционизма е почитан и докато е бил жив — както в Русия, където работи до 1921 г., така и в Германия, където емигрира и откъдето неговото изкуство "прораства" в Европа и Америка. Една от неговите поклоннички, които се възхищават се на цветисто-петнистите му "композиции", е знаменитата галеристка и колекционерка на изкуството на модернизма Пеги Гугенхайм. До голяма степен тя има заслугата работите на Кандинския да бъдат активно показвани и от двете страни на океан. Той има много последователи – от Джексън Полък до Герхард Рихтер.

3. Владимир Татлин (1885–1953)

Един от основателите на конструктивизма и участник в легендарната "Последна футуристична изложба 0.10", където за първи път е представен "Черният квадрат", според мнението на редица критици, е бил много по-впечатляващ на тази експозиция от Малевич. В нея той показва своите контра релефи — обемни конструкции от различни материали с акцент върху безпредметността. Той е автор на знаменитите утопични проекти: Кулата на Татлин или Монумент на III Интернационал и орнитоптера "Летатлин", който така и не излита, а днес "пърха" под тавана на Третяковската галерия.

4. Александър Родченко (1891–1956)

Родченко може да бъде наречен мултиинструменталист — на него сякаш са му подвластни всички възможни жанрове и техники. Той рисува картини, прави скулптури, фотографира, оформя театрални и кинопостановки, а освен това се изявява както дизайнер — първата рекламна кампания в СССР се приписва именно на него. Наред с Владимир Татлин и Алексей Ган той е сочен за основател на конструктивизма в младата Страна на съветите.

5. Наталия Гончарова (1881–1962)

Гончарова вероятно е главната сред "амазонките на авангарда", както поетът футурист Ленедикт Лившиц нарича движението на жените художнички. Тя участва на практика във всички авангардни изложби от началото на XX век. В работите си култивира любовта към народното изкуство (лубок), иконописта и даже Испания (тя рисува испански дами в различни стилове над 20 години), като умело запечатват образите в новаторски дух.

6. Ел Лисицки (1890–1941)

Художник и архитект, който успява да работи и в авангарда, и за развитието на съветското пропагандистко изкуство и дори за легендарното холандски обединението De Stijl, сред чиито основоположници е Пит Мондриан. Сред основните успехи на Лисицки е изобретяването на проуна (равновесни конструкции от геометрични тела) и практическото приложение на идеите на супрематистите в архитектурата.

7. Михаил Ларионов (1881–1964)

Съпруг и съратник на Наталия Гончарова, преминал с нея дълъг път в изкуството и живота – от първите полунелегални изложби на бунтари до емиграцията и тегобите на живота във Франция. Въпреки че създава собствено направление в живописта, което се нарича лъчизъм (обектите като че ли са оформят от лъчи, пронизващи пространството), изучаването на неговото творчество дълго време остава в сянката на наследството на Наталия Гончарова.

8. Любов Попова (1889–1924)

Кубофутуристичните и супрематическите платна са визитната картичка на художничката, която живее кратко, но ярко. Дъщеря на богат търговец, след революцията от 1917 г. тя остава в нова Русия заради новото изкуство – първите години на съветската власт преминават под знамената на авангарда. Тя е ученичка на Малевич, членка на създадената от него група "Супремус", но стига по-далече от учителя си. Докато е жива, нейните произведения не се търсят и се пазят в Третяковската галерия и в Руския музей, нюйоркския MoM и мадридския Музей Тисен-Борнемиса.

9. Александра Екстер (1882–1949)

Художничката от авангарда Екстер, приятелка на Пикасо, може да бъде възприемана като най-интернационалната. Учи изкуство в Париж, успява да участва в новаторски изложби във Франция, Италия и Русия. Заедно с Попова влиза в "Супремус", прави невероятни футуристични декорации и костюми за театрални постановки. След емигрирането ѝ през 1924 г. авангардният дух изчезва от нейните работи и много нейни по-късни произведения са почти във фигуративен стил.

10. Иван Пуни (1892–1956)

Ученик на знаменития передвижник Иля Репин продължава да учи във Франция, където възприема идеите на кубизма и фовизма и ги пренасят в Русия. Именно Пуни става организатор на футуристичните изложби "Трамвай В" и "0,10", където за първи път е представен супрематизмът на Малевич и други направления на авангарда. По-късно емигрира, а през 1923 г. той се прощава с безпредметната живопис и поти напълно се посвещава на примитивното изкуство.