5 причини да гледаш руския филм "Спутник"

Рядък филм на ужасите за космоса

Чак е изненадващо, че Русия, първата държава, изпратила човек в космоса през ХХ в., – дълго време игнорира тази тема в киното си. Ако трябва да бъдем точни, в СССР космическите полети са важен елемент от научнофантастичните филми за тийнейджъри, но не се правят големи филми за междузвездни полети. С едно изключение - "Соларис" на Андрей Тарковски, в който няма дори опит за забавление на широката публика.

След разпадането на СССР животът на космонавтите периодично се показва в артхаус продукции, но истинският пробив в разглеждането на тази тема идва едва през 2017 г., когато са пуснати не един, а два филма за приключенията на съветските космонавти в космоса – "Ерата на първите" и "Салют 7".

"Пасажер", кратък филм на Егор Абраменко, от който се заражда идеята за "Спутник", излиза през същата година. Продуцентите решават да превърнат новия филм на Абраменко в космически филм на ужасите. "Извънземното" на Ридли Скот и "Нещото" на Джон Карпентър са очевидни източници на вдъхновение – но този подход се оказва печеливша формула. Със сравнително ниския си бюджет (около $3 млн.) "Спутник" има неоспорима развлекателна стойност, оставайки си добър филм на ужасите, където действието се развива в почти постоянен мрак. Най-интересни са не толкова самите визуални ефекти, колкото героите, техните тайни и взаимоотношения.

Трансформация на хорър жанра

"Спутник" принадлежи към не твърде често срещания жанр - ретро хорър. Действието във филма протича през 1983 г. в съветски изследователски институт, който се намира в казахските степи. Самото изследователско съоръжение е смесица между военно поделение и лагер ГУЛАГ. Тук служителите на института живеят в общежития, докато затворници обитават казармата в съседство. Според сюжета последните са застигнати от незавидна съдба. Както персоналът, така и затворниците се охраняват от въоръжени войници. Тези подробности засилват значително ефекта на ужасите - тук страхът от реалността в тоталитарната държава се съчетава с традиционни елементи на жанра, като например напрежението.

Според сюжета група изследователи и военни, водени от злия полковник Семирадов (Фьодор Бондарчук), правят изследвания с космонавта Вешняков (Пьотър Фьодоров) след завръщането му от космически полет. Партньорът му е умрял, а Вешняков изобщо на продозира, че в него живее извънземно. Разбира се, военните се изкушават да използват космическото същество като оръжие, но за начало опитват да общуват с него. За целта от Москва е изпратена Татяна Климова (Оксана Акиншина) - тя е лекар, отстранен от своята изследователска работа, тъй като е твърде независима. Но пристигането на Климова в Казахстан повежда събитията в напълно неочаквана посока.

"Спутник" следва всички най-нови тенденции. Историята се съсредоточава върху силен женски персонаж, който хвърля сянка дори върху изразени алфа мъжкари като полковник Семираров. Същевременно жанрът на ужасите не се натрапва - почти няма плашещи "изскачания" или изненади, а напрежението се създава по по-изтънчени и обмислени начини. И дори самото чудовище, което се появява от гърдите на Вешняков, служи повече като метафора за вътрешните демони, които, разбира се, са разрушителни, но в решаващи моменти биха могли да са от полза.

Художествен тоталитарен ноар

За филма, заснет през 1983 г., се изграждат снимачни площадки и се правят специални костюми за главните главни герои. Но основната цел не е толкова точно да пресъздадат модите и стила на онова време, а да се създаде ретро фентъзи. Светът на "Спутник" е мрачно място на тоталитарен ноар, където коридорите са осветени от неприятна червена светлина, а главните герои обитават малки стаи, заснети по начин, изчислен така, че да предизвика чувство на клаустрофобия. А когато действието е на открито, се оказва, че всичко е обградено от пустош, простираща се чак до хоризонта. Подобно разнообразие от елементи само по себе си функционира отлично, но в съчетание с останалите детайли прави "Спутник" нещо повече от поредния филм за смърт, като решително го отличава от останалите му "колеги".

Неочаквани обрати

"Спутник" неведнъж изненадва зрителя с оригинален замисъл и сцени. А основната линия е мелодраматична, нещо доста нетипично за научнофантастичните филми на ужасите. През втората си половина филмът по-скоро клони повече към драмата, отколкото към очакваното в жанра, - и онези, които очакват финална битка, трябва да се подготвят, защото няма такава (добре, почти). Затова пък има поуки за постоянството и силата на волята, която ще бъде възнаградена.

Пробив в момент, в който липсват качествени жанрови постижения

Пандемията от коронавирус направи така, че излизането на големи холивудски филми беше отложено за втората половина на годината. Множество онлайн кина се опитват да предложат алтернативи. Но наистина интересните неща не са чак толкова много, въпреки изобилието от съдържание - особено що се отнася до игрални трилъри. На този фон успехът на "Спутник" сред западната критика може да се разглежда като вторичен продукт от този недостиг - липсата на качествени научнофантастични филми принуждава хората да забележат проекти от този вид, които обикновено биха били сметнати за екзотични за англоезична публика. Е, трябва да се признае, че сред общия летен недостиг на неща за гледане, "Спутник" със сигурност изглежда като голям успех.