Седем факта за Мариинския театър в Санкт Петербург

Основен императорски театър на руската опера и балет

Днес титлата на най-известния руски театър вероятно принадлежи на Болшой театър в Москва. Въпреки това с указ на Екатерина Велика в Санкт Петербург през 1783 г. е основан Императорски театър на руската опера и балет. В Русия има театри и преди Екатерина, но именно тя създава Дирекцията за Императорските театри. Институцията принадлежи и е подчинена на царския двор и се финансира от царската хазна. Театралният репертоар включва италианска оперна и камерна музика, балетна и бална музика, както и френски и руски драматични постановки.

През 1802 г. френският хореограф Шарл Дидло пристига в Санкт Петербург и оглавява балетната трупа на Императорските театри. През 1847 г. към нея се присъединява и друг френски хореограф - Мариус Петипа, който обучава няколко поколения професионални танцьори в Русия и поставя над 40 балета, превръщайки руския балет в един от най-добрите в света.

Отначало Мариински е... Болшой

Историята на Мариинския театър започва с построяването на театър "Большой Каменный" (Големият каменен) в Санкт Петербург през 1784 година. Това е първият постоянен театър в Руската империя и един от най-големите театри в Европа. Между другото, историческата му сграда е подобна на бъдещата сграда на московския Болшой театър, която е построена през 1820-те. Бъдещият Мариински театър се намира в театър "Большой Каменный" до 1886 г., когато е построена нова сграда за него. След това театърът "Большой Каменный" е възстановен и предаден на Санктпетербургската консерватория, която все още се намира там.

Именно на сцената на Болшой театър в Санкт Петербург се ражда руският музикален театър. В допълнение към френските и италианските опери той започва да поставя и оригинални руски опери. Тук се състоят премиерите на "Живот за царя" на Михаил Глинка и Пушкиновата "Руслан и Людмила". Тук за първи път пред публика са поставени и иновативните продукции на Петипа - "Корсар", "Дон Кихот", "Баядерка", "Жизел". Петипа пък се сприятелява с Пьотр Чайковски, поставил легендарните "Спящата красавица", "Лешникотрошачката" и "Лебедово езеро".

Променя името си няколко пъти

Сегашното си име театърът получава през 1886 г., след като се мести от Болшой театър в друга сграда, където се намира и днес. Наречен е "Мариински" в чест на императрица Мария Александровна, съпругата на Александър II, който е голям почитател на театралното изкуство.

След Болшевишката революция театърът е лишен от историческото си име, тъй като всички аналогии с царското наследство се избягват. През 1935 г. театърът е кръстен на революционния лидер Сергей Киров и става популярен като Кировски театър.

По заповед на новия му художествен ръководител Валерий Гергиев, след разпадането на СССР, през 1992 г., е възстановено историческото име на театъра - Мариински.

Театърът се оглавява от Валерий Гергиев

От 1988 г. театърът се ръководи от световноизвестния диригент Валерий Гергиев. Интересното е, че той е завършил Ленинградската консерватория, тази, която се намира в преустроената сграда на "Болшой Каменный" театър.

От 1977 г. работи като асистент диригент в Кировския театър, като впоследствие става негов главен диригент. Днес Гергиев е един от най-известните и влиятелни музиканти в света.

Мариинският театър има три сцени в Санкт Петербург

През 2006 г. по инициатива на Гергиев театърът открива концертна зала. Проектирана е от френския архитект Ксавие Фабр и японския специалист по акустика Ясухиса Тойота, които работят и по концертната зала "Уолт Дисни" в Лос Анджелис и по зала "Зарядие" в Москва. Освен с уникалната си акустика, концертната зала е известна със своите органи, едни от най-големите в света.

С усилията на Гергиев през 2008 г. театърът започва изграждането на нова сцена. Зданието ѝ е проектирано от канадското бюро Diamond Schmitt Architects. През 2013 г. сградата е открита за обществеността, но предизвика остри критики за противоречие с историческия архитектурен стил на града. Западната преса обаче я хвали за нейния дизайн, техническо оборудване и акустика.

Театърът все още има легендарни исторически постановки в репертоара си

Мариинският театър пази своето наследство и съхранява исторически опери и балети, като по този начин осигурява приемственост между различните поколения. Легендарните балети на Мариус Петипа "Корсар", "Дон Кихот", "Баядерка", "Жизел", както и старите опери на Глинка, Чайковски и "Борис Годунов" на Модест Мусоргски все още присъстват в репертоара му.

Както и основните премиери на ХХ в.: "Пролетно тайнство" и "Петрушка" на Игор Стравински, както и "Любов към три портокала" и "Ромео и Жулиета" на Сергей Прокофиев.

Мариинският театър е известен и със своите празнични сезонни постановки на балета на Пьотр Чайковски "Лешникотрошачката" и оперната феерия на Родион Шчедрин "Коледна приказка".

Той е "дом" на най-добрите солисти

Сърцето на театъра са неговите оперни и балетни трупи и оркестърът. Той винаги е привличал най-добрите в своята област. Известните Анна Павлова и Матилда Кшесинская са основни танцьори тук, както и Вацлав Нижински, Рудолф Нуреев и Михаил Баришников. Докато оперните му звезди включват легендарния Фьодор Шаляпин.

И в наши дни Мариинският театър продължава да привлича най-големите таланти: известната дива Анна Нетребко е част от операта му, докато примабалерината Диана Вишнева краси балетната му компания.

Репертоарът на театъра включва не само проверени във времето класики, но и модерни опери като "Дневникът на един луд", "Лолита", както и експериментални нови балети "Вариации за две двойки", "Ярославна. Затъмнение", "Камера обскура", "Болеро фабрика". Всичките му продукции се отличават с невероятна сценография и виртуозен музикален съпровод.