Най-добрият руски филм за Втората световна война от последните години

В началото на ноември 2020 г. "Подолските курсанти" (руско заглавие: "Подольские курсанты") излиза на големия екран в Русия, като засенчва повечето и вероятно всички други съвременни руски филми за съветско-германската конфронтация през Втората световна война. Той е много харесван в родината си и скоро трябва да бъде достъпен в Европа и САЩ.

Героична история

Филмът е базиран на събития, случили се в ранния октомври на 1941 г., описани от маршал Георги Жуков като най-опасната фаза от битката при Москва. По това време съветските войски, които защитават югозападните подстъпи към столицата, нямат готови за бой единици на пътя на врага.

За да попречи на Heeresgruppe Mitte (група армии "Център" са немски войскови съединения, на които е възложена на операция "Барбароса") да нахлуе безпрепятствено Москва, но и за да се спечели време за укрепване на защитните линии на града и прехвърляне на резерви от изток, срещу настъпващите германци се изправят 3500 пехотни и артилерийски курсанти, разположени в Подолск - индустриален град на юг от Москва. След дипломирането си тези ценни кадри трябва да станат командири, но отчаяните времена изискват отчаяни мерки.

Съветското командване разчита курсантите да задържат отбранителните линии в Калужка област (150 км от Москва) за поне пет дни. В крайна сметка с цената на 2500 живота те издържат дванадесет дни, осигуряваки на Червената армия така нужното ѝ време.

Източният фронт в киното

"Подолските курсанти" се различава от другите филми, защото разглежда войната между СССР и Третия райх, известна в Русия като Великата отечествена война, а на Запад - като Източния фронт. В него няма нито едно клише за съветския живот, към които западните зрители са толкова привикнали.

Американски и европейски режисьори рядко изобразяват пълните размери на сблъсъка между Червената армия и Вермахта. Достатъчно е да си припомним сцената във "Враг пред портата", когато съветската пехота тръгва на атака срещу германските позиции като стадо овце - с една пушка на трима, докато е обстрелвана в гръб от тиловите отряди.

Всъщност Червената армия разполага с повече от достатъчно оръжия и тиловите отряди трябва да спират дезертьорите, повечето от които просто биват изпращани обратно на фронтовата линия. Понякога тези единици влизат в директна битка с врага.

Наистина има екзекуции, без съмнение, но само в краен случай за сериозни престъпления. Още повече, че те се извършват след процес и често пред колеги дезертьори. Ако стрелят по собствено усмотрение в гръб, картечарите от тиловите отряди бързо биха получили куршум в челото от тях.

Изненадващо, някои руски филмови производители се влияят от антисъветската пропаганда почти толкова, ако не и повече, колкото западните им колеги. Днешните руски филми за Втората световна война често показват съветските войници като недисциплинирани тълпи, които нямат особено желание да се бият за родината си, или като пияни генерали, които безжалостно изпращат личния състав в неподготвени безсмислени атаки. Любимите стереотипни образи на руските режисьори са злобни бюрократи и офицери-садисти от НКВД, които с удоволствие екзекутират обикновени войници по малка или без абсолютно никаква причина.

Без демонизация

В модерните филми за Втората световна война неприятните епизоди от реалността се извеждат до екстремни нива, което обикновено пречи на възприятието на зрителя както за войната, така и за ролята на Червената армия в нея. Такива клишета, за щастие, липсват в "Подолските курсанти". Сценарият е създаден на базата на съветски и германски архиви, както и разкази на оцелели очевидци.

Курсаните тук не са мълчаливи агънца, изпратени на клане от лошите командири и комисари. Те са обикновени момчета, много от които все още нямат навършени години, но искат да се сражават с врага. Те се страхуват, разбира се, но се борят със страха си, за да не предадат другарите и близките си у дома. Някои обаче се справят по-добре от други.

Генералите тук не са пияната тълпа, каквато обикновено са в руското кино. По думите на военния историк Алексей Исаев те са истински бащински образи, волеви и решителни, които никога не бягат от отговорност. Следвайки заповеди от щаба, те нямат друг избор, освен да изпратят войските си в дълбините на ада, но ако се появи дори най-малката възможност да спасят само един живот, те се хващат за нея с две ръце.

Във филма е показан и политическият комисар - надзорен служител, отговорен за политическото образование и организацията на единицата. Но вместо да го видим с револвер, опрян в слепоочието на войник, той участва във военните действия наравно с тях, а и дори по-ревностно от всички останали. В крайна сметка основната задача на политическите комисари във войната не е да застрелят колкото се може повече от своите, а да ги вдъхновят да се бият с врага. Нищо чудно, че германците елиминират първо тях, ако им се отдаде такава възможност.

Достоверност

Заснемането на "Подолските курсанти" се провежда на истинско някогашно бойно поле в Калуга. Реката, мостът, къщите, укрепените райони, униформите и оръжията на войниците се пресъздават внимателно въз основа на оцелели документи.

Само 10% от специалните ефекти са компютърна графика. Вместо това от музеи се вземат, възстановяват и пренасят до снимачната площадка оригинални немски бронетранспортьори и съветски противотанкови оръдия и танкове (Т-4, Т-2, Т-38 и легендарните Т-34).

"Достоверността преди всичко", казва продуцентът и сценарист Игор Уголников: "Историческите консултанти тичаха из снимачната площадка и проверяваха дори номерата, залепени на танковете. Искахме да постигнем максимална точност, да се доближим до реалността. Проучихме всичко до последния детайл, включително номерата на самолетите, които участваха в боя. Проучихме как са стреляли оръжията и то не просто как са стреляли, а как точно са стреляли през 1941 година. Това е повече от филм, това е почти документ, не може да се лъже".

Военните историци, макар и като цяло да дават положителна оценка на филма, не са напълно съгласни с мнението на Уголников, че "Подолските курсанти" абсолютно съответства на историческата реалност: например използването на зенитни оръдия, миномети, гаубици и т.н. липсва, както и ролята на 312-та стрелкова дивизия, която прикрива фланговете на курсантите. Но тези недостатъци са простими, казва Алексей Исаев: "Това, което се показва, се показва на високо ниво. Като цяло филмът се е получил... Това безусловно е голяма крачка напред за съвременното руско кино", твърди историкът.

А знаетели, че номинираха филма на Кончаловски "Скъпи другари!" за награда "Оскар"?